ГЛЕДНА ТОЧКА: ВЕЛИКАТА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ НА РУСИЯ

ВЕЛИКАТА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ НА РУСИЯ ИЛИ СМЯНА НА ЦИКЪЛА!

В момента се намираме в период на борба за технологично лидерство и доминация в световната икономика, което е и начален етап на процеса на смяна на „цикъл на лидерството“, в случая на САЩ, чиито възход започва в края на ВСВ с възходящата вълна на 4-тият Кондратиевски цикъл (1939-1950 г.) и продължава до 1970 г. (началото на низходящата вълна на същия цикъл, започнала в периода 1968–1974г.).

От тогава тръгват т. да се каже ретроградните процеси в американската хегемония, свързани с изчерпването на възможностите за печалба на капиталистическите предприятия с помощта на съществуващите фактори на производство в рамките на втората Технологична революция и в Кусловията на социалната държава. Затова те търсят нови възможности за натрупване, изнасяйки капитали, разширявайки пазари, търсейки нови източници на евтини суровини и работна сила, и/или инвестиции в разработка и внедряване на нови технологии, които да осигурят нови възможности за печалби. Това слага край на протекционистичната политика, налага либерализация на пазарите и вълна на експанзия на стоки, капитали и ноу-хау, а също нарастваща междудържавна конкуренция за мобилен капитал и „финансиализация“ (увеличаваща се роля на финансовия капитал и финансовите потоци).

Процесът на търсене на нови възможности за натрупване от една страна създава условия за „узряване“ на конкурентен капитализъм, оттдруга, е съпътстван с преврати, войни, икономическа и политическа дестабилизация на държави и региони.

Тези процеси, познати като „циклични кризи на капитализма“, характерни за всички понижителни К-вълни (в рамките на един К-цикъл те са две) обикновено завършват с внедряването на нови технологии, в началото на следващата повишителна К-вълна и продължават до следващото изчерпване на възможностите за печалба от тях, нова понижителна вълна и нова икономическа, социална и политическа криза. Така доминацията на един хегемон продължава ок. един К-цикъл, съдържащ две дълги вълни на Кондратиев (от по 40-60-70 г.), характеризиращи се с възходяща (А) фаза и низходяща (Б) фаза. В рамките на втората В- фаза кризите са структурни – засягат всички струкури на капиталист. система, осигуряващи нейното съществуване (икономическата, политическата, институционалната, социалната, идеологическа, културна).

Смяната на циклите на лидерството протича в условията да 30-годишни войни (И. Уолърстейн), наречени от Моделски „фаза на макрорешенията-глобална война“. Съгласно Моделски най-големите конфликти в този период са между защитаващите се клъстери от автономни държави и композиции от имперски (сухопътни) сили – „челинджъри“. След края на войната настъпва „глобална политическа еволюция“ – смяна на държавата-хегемон и заедно с това смяна на стария ред и поемане на отговорност за решение на нови глобални проблеми – „фаза на изпълнение“.
Когато завършва един К-цикъл, започва нов, но ситуацията никога не връща към отправната точка на предходния цикъл. Това не може да се случи, защото при изхода от Б-фаза (понижит.вълна) коренно се променят характеристиките на цялата световна система.

Промените, които може да доведат до краткосрочни решения са експанзията – разширяване на свят-икономиката (базово условие за безкрайното натрупване), която позволява да се възстанови известно равновесие в средносрочен план, но това задължително повлича със себе си проблеми от структурен характер в дългосрочна перспектива. Устойчивостта на либерално-пазарната икономика, основана на конкуренция, е възможна само в условията на приток на допълнителни ресурси („игра с положителна сума“), което и е целта на самата глобализация на страните от капиталистическия център.

Но веднъж реализирана, глобализацията се изправя пред „предел на възможностите на ръста“, основан на външна експанзия и преходът към „игра с нулева сума“ е неизбежен. Това от своя страна води до необходимостта от коренно преустройство на световната система. Всеки нов технологичен пробив се заражда в недрата на понижителната К-вълна, в условията на цикличната криза. (Става въпрос не за напълна зямана на старите технологии с нови, а за иновиране на вече налични технологии. Само малка част от наличните патенти в тези периоди са за напълно нови изобретения). Така излизането от кризата на 70-те г. става възможно с Третата технологична революция, която се опира на микроелектрониката, информационно-комуникационните технологии, интернет, във възходящата К-вълна на 5-тия К-цикъл, започнала ок. 1980-90-те г.

Като процесът отново е съпътстван с глобализирането на неолибералния капитализъм, дерегулация, приватизация; усвояването на постсъветското пространство, заедно с поредица локални и регионални конфликти в множество точки по света (войната в Югославия, Ирак, Арабската пролет, войната в Сирия…) но и от появата на нови центрове на сила, водещи сред които Китай, Индия, Русия. Войните са средство за разрешаване на проблеми в няколко посоки: от една страна, чрез тях се „изнасят“ навън вътрешните проблеми, от друга се компенсира падащата норма на печалба чрез увеличаване производството, продажбата и разпространението на оръжие; от трета се преразпределя контрола над държави от периферията и полупериферията, включително чрез „интегрирането им“ в НАТО, подръжката на чиято инфраструктура с малки изключения се плаща от страните – съюзници.

Отделно, цели сектори от американската икономика съществуват благодарение на това, че продават своите продукти и услуги на американските военни. Военните съоръжения на САЩ в чужбина носят печалби за цивилните отрасли на американската икономика; В американския военнопромишлен комплекс (ВПК) изкарва прехраната си близо 1/6 от американското население. Периодично се налага натрупаните запаси от оръжия да се „изразходят“, за да се получават нови държавни поръчки и т.н.

Логично бе, че в последния месец Д. Тръмп да изостави изолационистката политика (и риторика) и започна да демонстрира външнополитическа активност, опасно предизвиквайки ту Русия (в Сирия), ту Китай (чрез заплахите към Северна Корея). Иран отново бе обявен за „най-големия спонсор на тероризма“ и това вероятно следва да обоснове увеличаването на военните контингенти в Близкия Изток . По същото време Южна Корея бива притискана да заплати 1 млрд долара за разполагате на територията й системата за противоракетна отбрана THAAD..
Разбира се това важи не само за Америка, но нейната външна политика в голяма степен провокира останалите държави да купуват и произвеждат оръжия.

Според И. Уолърстейн епохата на господство на САЩ в световната система, започнала през 1945 г. приключва заедно с разпадането на СССР. След 90-те (както той прогнозира) настъпи посхегемонна ера, в която САЩ продължиха да са доминища сила, но все по-слабо успяват да контролират света с инструментите на своето могъщество. В края на 90-те г. Русия започна да възстановява военната си мощ и този контрол стана все по-малко възможен. От своя страна Китай се оказа най-големият кредитор на щатите, а през октомври 2014 г.

Международния валутен фонд (МВФ) обяви, че КНР надмина САЩ и стана най-голямата икономика по паритет на покупателна способност (17,632 трилиона долара спрямо 17,416 трл в САЩ) към 2014 г.

В момента се намираме в низходящата вълна на 5-тия К-цикъл (и преход към „капитализъм 4“), която се очаква за продължи до 2018-20 г. Но следващата възходяща вълна според Уолърстейн непременно ще изостри структурната криза, без да я разреши, тъй като структурните ограничения на процеса на безкрайно натрупване на капитал, които управляват нашия свят, са достигнали носовата част (на кораба) и сега действат като функционален тормоз…Те създават хаотична ситуация… След петдесет години от този хаос ще се появи нов ред.
Светът наистина се намира в състояние на критична нестабилност и тази нестабилност все повече и по-силно се приближава до точката си на бифуркация, когато по смисъла на синергетичните теории се появяват много възможности и посоки за развитие на системите, но и някои от тях могат да се разпаднат, изчезнат или трансформират. Историческият опит показва, че с края на всяка производствена революция световната система търпи съществени промени и реорганизация. Именно от такова състояние се ражда някакъв нов ред, абсолютно неопределен (невъзможно е да предскажем какъв ще е), но зависещ от маса обстоятелства (в смисъл че дори незначителни въздействия могат да имат кардинално значение за системата, намираща се в състояние на криза).
Контурите на този нов ред обаче, вече няма да се чертаят от САЩ и страните от т.нар. „колективен Запад“.
Още от края на 90-те г. икономическата и политическа сила започва да се измества от Запад на Изток. А днес светът се деглобализира и дедоларизира; нарастват протекционизмите и национализмите, същевременно се засилват процесите на регионална интеграция в противовес на насилствената неолиберална глобализация.
От 1990 г. до 2013 г. делът на САЩ в номинален валов вътрешен продукт (ВВП) се е съкратил с 29 %. Този на Европа от 37 % (в 1990 г.) се е съкратил до 28% в 2013 г. Съвкупният им дял към 2013 г. е по-малко от 50 % в световния валов ВП. Докато този на Азия нараства от 24 през 1990 г. до 34% към 2013.
В периода 1999 г. – 2012 г. дистанцията между центъра и полупериферията се е съкратила от 8 до 5 пъти. Ако екстраполираме съкращаването дистанцията с тези темпове, то тя може да бъде ликвидирана още след 15 г. Но голямата рецесия от 2009 г., забави темповете на глобалните инвестиции, спаднаха темповете на световната търговия и производителност на труда. През 2016 г. ръстът на световната икономика е само 2,2 %. Същевременно се увеличиха нивата на дълговете. Световният дълг е по-голям отвсякога в историята – 225% от глобалния БВП. Общата сума на държавния дълг само на САЩ неумолимо се приближава към 20 трлн. долара.

По данни на „Глобълрисърч“ в момента една четвърт от всички големи американски корпорации, две трети от всички малки предприятия, както и повечето чуждестранни компании, които правят бизнес в САЩ не плащат федерален данък върху доходите си, въпреки че приходите им са трилиони долари всяка година. Печалбите се изнасят в офшорни зони, а частни съдилища защитават т.н. „едър бизнес“.; Прогнозните приходи от данъци за 2018-тата финансова година са 3600 млрд долара, повечето от които ще бъдат платени от обикновените данъкоплатци; Бюджетната служба към Конгреса прогнозира, че дългът на САЩ към 2047 г. ще бъде в размер до 150 % от БВП. Настоящите „реформи“, предприети от Конгреса допълнително ще се изместят тежестта на данъчното облагане към работниците и собствениците на малък бизнес.

Днес 1% от всички американци притежават не по-малко от 34% от общото богатство на нацията. „В нито една голяма „западна“ страна богатството не се разпределя по-неравномерно.“ – посочва д-р Жак Пауелс от Университета в Йорк, Онтарио в статията си „Защо Америка се нуждае от войни“. Ако през 1945 г., когато Втората световна война свършва и започва Студената, корпорациите все още плащат 50 на сто от всички данъци, то по време на Студената война този дял се свива последователно, а днес е само ок 1%.

Монетарните мерки на ЦБ за стимулиране на растежа само прикриват откритите белези на кризата, но не решават противоречията, а ги задълбочават. Дори Кристин Легард признава, че процесът на краткосрочното повишаване на основния лихвен процент в САЩ (от декември, 2016 г.) и да е добре организиран, има голяма вероятност да доведе до волатилност на финансовите пазари и да разклати стабилността на световната икономика. „Опасността се съдържа в това, че уязвимостите, които се натрупват в периода на адаптивната парично-кредитна политика, могат внезапно да изчезнат, когато тази политика бъде прекратена…“.
Дж. Селенте, който е известен с точните си финансови прогнози заяви в началото на 2015 г., че световната икономика се намира в състояние на депресия. Никакво „възстановяване“ не може да има според него, това е просто фраза, прикриваща нарастващия хаос. Показателно е, че Швейцария отказа да привърже валутата си към еврото. Този ход е само началото към големия срив.
Хипотетичното увеличаване на световния БВП с 2.7 % през 2017 г. и 2.9 % през 2018 г. се разглежда като инидкатор за икономическа стабилизация, но не и за стабилно и устойчиво възстановяване на търсенето в световен мащаб, сочи доклад на Обединените нации. Въпреки това, икономиката на Източна и Южна Азия ще продължи да расте по-бързо от други региони, благодарение на силното вътрешно търсене и приспособимата си макроикономическа политика. За разлика от тази на САЩ, която според The Economic Collapse ще е в далеч по-лошо състояние, отколкото през 2016 г. , въпреки прогнозите на много рейтингови агенции, че ръстът ще се възстанови.

В условията на глобалната икономическа криза Китай остана практически единствената в света крупна страна, която съхрани високите си темпове на икономически ръст: в 2008 г. този ръст е 9,6%, в 2009 г. – 9,2, в 2010 г. – 10,4, в 2011 г. – 9,2, в 2012 г. – 7,8% (OECD, 2013). Сам по себе си този факт съществено променя съотношението на силите в света, в полза на Китай. Именно бързите темпове на развитие на китайската икономика „удържа“ световната от още по-голяма депресия. Този ръст бе и един от основните фактори, способстващи за възстановяване на ик. ръст в цялата Югоизточна Азия. Развитите страни, обхванати от кризата, са застрашени от неизбежен спад, ако икономиката на Китай спре да расте. Наистина, темповете на ръст в последната година спаднаха под 7%, но това е така, защото КНР се преориентира към стимулиране на вътрешното търсене. Другият фактор е, ефективната бюджетна политика и рекордните валутни резерви, изчислени на 3 трл долара.

Западът все още съхранява двете съществени икономически преимущества над страните от периферията: научно-техническото и контролът над световната финансова система, който обезпечава западните предприятия с евтини кредити.
Много икономисти обаче са на мнение, че е дошло време за нови регионални валутни съюзи, които да компенсират глобалната доминация на долара. За това и В. Путин иницира създаване на алтернативен Евразийски икономически съюз (ЕАЭС). А БРИКС създават своя Банка за развитие като алтернатива на СБ и МВФ, която ще се концентрира върху подпомагането на чуждите инвестиции, насърчаването на международната търговия и капиталовото инвестиране. Особено внимание се отделя на т. нар. бъдещ Пул за валутни резерви, пряк конкурент на МВФ.

Следва да споменем също, че Банката за развитие на БРИКС обяви отпускането на първата серия от кредити на обща стойност 811 млн. долара, като средствата са предназначени за финансиране на проекти в сферата на възобновяемите енергийни източници (със съвкупна мощност 2370 мВт) в Бразилия (300 млн. долара), Китай (81 млн. долара), Индия (250 млн. долара) и ЮАР (180 млн. долара). Наскоро пък стана ясно, че Банката е взела решение да пусне петгодишни бонове в юани.

Контролът върху финансовата система позволява на САЩ да оказват и политически натиск. Пример за това е изключването на Иран от системата за международни разплащания SWIFT, както и удължаването на санкциите, включително замразяването на активите на Техеран в депозити в чужди банки (чийто размер е около 150 милиарда щатски долара). За това на мястото на разплащателната система SWIFT (която САЩ използват и като шпионски инструмент), Русия създава своя – „Мир“, вътрешна руска версия на Visa и MasterCard, а също и „Универсална система за обмен на финансови данни и електронен документооборот (СППБ/SPFS) – алтернативна глобална банкова система.

По думите на зам. директорът на ЦБ на РФ „Финансовите регулаторни органи на Китай и Русия са подписали множество крупни договори, за да постигнат ново ниво на финансово сътрудничество“. Важен ход към дедоларизацията бе откритата на 22 март, 2017 г. Клирингова банка за операции в китайски юани на територията на Руската федерация. Отделно ЦБ на Русия откри свой филиал в Китай, чиято цел, заедно с китайците е да „заобиколят“ долара в световната валутна система. Русия разпродава държавни облигации на САЩ, и ги заменя в злато. Твърди се дори, че резервите са по-големи, отколкото са били в СССР. Китай прави същото и двете страни се подготвят за възстановяване на златния стандарт. Ако успеят, техните национални валути ще останат стабилни. „И двете страни притежават огромни златни запаси, докато САЩ ликвидират последните от своите златни активи. Светът на финансите никога няма да бъде същия, ако тези планове се осъществят“, коментира американски експерт.
Освобождавайки се от опеката на долара, Русия и Китай ще станат по-неподатливи на пазарни манипулации от страна на САЩ. Така те ще се опитат да ограничат влиянието на финансовата спекула върху икономиките си и ще бъдат готови да посрещнат евентуалните икономически сътресения, произтичащи от все по-отслабващата роля на долара.

Освен това, през септември, 2011 г., на двустранна среща в КНР премиерите на Китай и Япония се договарят за насърчаване на използването на националните си валути при сделки между японски и китайски компании, а също и възможност Япония да закупи (ограничен брой) китайски държавни облигации като част от икономическото сътрудничество между двете страни, както и обратното. Интересно е, че към такава важна стъпка – игнориране на щатския долар като средство за разплащане, тръгва и Япония, която е съюзник на САЩ в АТР.“ Но Япония все повече „протяга ръка“ и към Русия и търси диалог и сътрудничество не само в икономически, но и в политически и военен аспект, в стремежа да „възстанови суверенинета си.“

На първи май, 2017 г. излезе информация, че Турция и Индия също смятат да се откажат от американския долар при извършването на сделки между двете държави и да преминат към използване на националните си валути. По думите на Реджеп Ердоган „Целта е „да се ограничи негативното въздействие, предизвикано от колебанието на валутните курсове”.

Иран и Индия също търгуват петрол помежду си в индийски рупии, а Русия и Китай търгуват в китайски юани и рубли. Според С. Глазев отказът от долара в качеството му на световна валута е единственият способ за неутрализация на настоящото нарастване на агресията от страна на САЩ. „Ако ни се отдаде да направим това в рамките на евразийското партньорство, американската военно-политическа машина много бързо ще се развали – по силата на баналното отсъствие на пари“ – посочва съветникът на руския президент.

През 2015 г. Виетнам се присъедини към Евразийския икономически съюз, страни-членки в който са също Република Армения, Белорусия, Казахстан, Киргизия и РФ. Съюзът както е известно, е създаден с цел всестранна модернизация, повишаване конкурентоспособността на националните икономики и създаване условия за стабилно развитие в интерес повишаване на жизненото равнище на населението на държавите-членки. За разлика от ЕС например, това е съюз на национални държави, който усилва именно националните държави, а не транснационлния капитал. През същата година по време на визита на Си Дзинпин в Москва, е подписан договор за обединение на Евразийският съюз с проекта „Един пояс, един път”. Тоест това е концепция за създаването на Голям евразийски съюз, което означава изход на ново ниво на партньорство.

Проектът „Един пояс, един път” цели да предефинира световната търговия и финанси и да трансформира геополитическата архитектура на света, заменяйки атлантическите и тихоокеански връзки с евразийско търговско, икономическо и финансово сътрудничество.
Разплащия в юани вече се практикува (на основата на пряка конверсия) с Япония, Хонконг, Макао, страните от АСЕАН, и дори Великобритания, Русия и др. страни от БРИКС.

„Доларът бавно губи статуса си като резервна валута“ гласи заглавието на колонката на канадския експерт Джеф Дежарден, публикувана на портала на Visual Capitalist. Експертът посочва, че през 2014 г. частта на долара в системата на международните транзакции е била 63%. Все по-малко и по-малко страни и компании го използват в системата на външноикономическите сделки. И Китай е епицентърът на тази тенденция.

Според Робърт Паркър, главен изпълнителен директор на Холборн Асетс – холистично финансово планиране, Дубай, през последните години е имало закрити срещи между арабските страни в Персийския залив, Китай, Франция, Япония и Русия, които желаят да се освободят от щатския долар и да търгуват в алтернативни валути. Арабските държави от Персийския залив също планират нова обща валута. „Китайски банкер каза, че тези срещи ще променят лицето на международната икономика и транзакциите. Той предсказа, че такива новини (за държави, отхвърлящи долара) тепърва ще бъдат публично отричани от американски представители – което всъщност е знак, че това ще се случи и правителството на САЩ се опитва да забави последствията, споделя финансистът.

Светът е в състояние на преход към „капитализъм 4“ (четвърта индустриална революция), от информационната и телекомунакационна епоха (характерна за петата вълна) се преминава към епоха на т.нар.

NBIC-конвергенция (N-нано, B-био, I-информационни технологии, C – когнитивна наука). Очаква се също, конвергенция на всички науки, използване на източниците на свободна енергия, широкомащабно усвояване на космическото пространство и т.н. Нов подем на световната икономика може да има след 2020-2025 г. – в повишителната вълна на шестия К-цикъл.

Преходът от пета към шеста К-вълна е съпроводен финансово-икономически, политически, геополитически кризи, като се разчита че тяхното преодоляване ще произтече на основата на усвояването на новите технологии.

Много наблюдатели обаче смятат, че автоматизация и дигитализацията ще доведе до масова безработица“ . От доклада на Давос, 2017 става ясно, че 47% от работните места в САЩ са в риск заради автоматизацията, като 24% от тях засягат 80% от работниците с ниски доходи. Това в известна степен обяснява една друга интересна тенденция: имиграция на американците в развиващите се страни. В статия на New York Times се посочва, че „днес има 9 млн американски граждани, които живеят в чужбина – от 4 млн през 1999 г. В 21-ви век най-големият износ на Америка може просто да бъде самите американците“, алармира медията.

Американски пилоти напр. работят за китайски авиокомпании и печелят по 300 000 долара годишно. Навсякъде по света има легиони от американци, които „живеят добре“ като инженери, корпоративни ръководители, учители по английски език. Но американските работни места изчезват не защото се преместват в Мексико или Китай, а защото те все повече се заместват от роботи. Може би, вместо да строи стена, президентът Тръмп трябва да настоява Мексико да отвори своя пазар на труда за американците. Със заплатите си в Индия, Бразилия или Индонезия американските млади специалисти могат да си купят апартамент, да си позволят изискани вечери, домашна помощ. Нещо, което за мнозинството е невъзможно в Ню Йорк.

Според проф. Проданов, предимството на ниската цена на работната сила, което се опитват да използват по-слабо развитите държави по времето на третата индустриална революция, се загубва и вече има тенденция към завръщане на големите индустриални предприятия, локализирани досега в държави от третия свят, към САЩ и други страни от капиталистическия център. , Но съществува и обратната тенденция: според сп. Икономист и др. не всички ще предприемат тази стъпка. По-голямата част от печалбата, инвестирана вече в чужбина е собственост на технологичните и фармацевтични гиганти, които е малко вероятно да започнат отново инвестиции „у дома“.

Индийският експерт по международни отношения Параг Кхана сериозно подкрепя тази хипотеза. Според него протекциониските мерки на американския президент неизбежно ще предизвика ответни мерки от други страни, най-вече от Китай. Това би могло да повиши разходите и да намали печалбите на мултинационалните компании, особено тези, инвестирани в сложните световни вериги за доставки.

Копмпании като Apple, Google, Amazon и Facebook „ще поемат във всички посоки“, в отговор принудата от страна на Тръмп да репатрират приблизително милиард и половина трлн. долара. Противно на преобладаващото мнение, че ще се върнат „у дома“, тези „бездържавни“ (и безпринципни) суперсили ще „навлязат“ навсякъде, закрепвайки се към всеки пазар, и съобразявайки се с вътрешните изисквания. Те ще се реорганизират, за да станат фактически холдингови компании.

„Uber“ е пример за непрекъснато местно адаптиране. В Китай се присъедини към компанията Didi Chuxing, за да предотврати загубите си и да набере капитал за глобални инвестиции, а в други държави се съобразява по различен начин с националните изисквания за регистрация и споделяне на данни. „Не се заблуждавайте, пише Кхана, скоро западните компании ще се стремят да бъдат част от китайските и индийските вериги за доставки, а не обратното.

Както се вижда, технологиите са решаващи, но не са единственото условие за лидерство и висок геополитически статут. Не без значение са значителното население и платежоспособна средна класа, територията (пазарите) и ресурсите.

Ключов фактор в бъдеще, определящ влиянието на „колективния Запад“ в дългосрочна перспектива ще е демографския, откъдето и икономически спад. Жизненото равнище вероятно ще остане високо, но САЩ и ключовите държави в Западна Европа ще отстъпят на много азиатски и африкански страни по население и размер на БВП, с което и ролята им в глобалната политика съществено ще отслабне, просто поради неспособността на обезпечават глобална сигурност.

Според доклада „Демографското бъдеще на Европа“ на Иститутът за популация и депопулация, към 2050 г. процентът на хората надвишаващи 65-г. възраст в Европа ще бъде 28%, в Русия – 24%, в САЩ и Канада – 22%, в Латинска Америка и Карибския регион – 19%, 18% в Азия и само 7% в Африка. Процентът на населението под 15 г. – възраст към 2050 г. ще е съответно: в Европа – 15%, 17% в Русия, САЩ и Канада, 18% – в Латинска Америка и Карибския регион и Азия и 29% в Африка.
Недостигът на работна сила в държавите с нисък и отрицателен прираст на населението значитилно ще съкрати икономическият им потенциал в бъдеще. За да предотвратят това, те са принудени или да увеличават имиграционните потоци или да инвестират в технологии, заместващи човешкия труд, но и при двата варианта, това едва ли ще възстанови нивата на икономически растеж.

Дори да пренебрегнем факта, че имигрантското население няма трудови навици, но този проблем може да се преодолее с помощта на новите технологии, за икономически разтеж е нужно и вътрешно търсене, а то все повече ще намялава заедно с депупулацията на етническите европейци и ниската покупателната способност на имигрантите.

Според изследване на консултантската фирма PricewaterhouseCoopers (PwC) през следващите три десетилетия глобалната икономика ще бъде доминирана от Китай, а американската „ще забуксува“ и ще изпадне зад индийската. Прогнозата е направена на база анализ на тенденциите в демографията, капиталовите инвестиции, нивата на образование и технологичният напредък на 32 държави.

При стабилен годишен растеж от между 4 и 5% Виетнам, Филипините и Нигерия се очаква да направят най-големия скок нагоре в класацията на БВП. Бразилия, Китай, Индия, Индонезия, Русия, Мексико и Турция ще нарастват със средногодишен темп от почти 3,5% през следващите 34 години, в сравнение с 1,6% за развитите икономики от Г7 – Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и Великобритания и САЩ”. Съвременните математически модели на икономическата динамика на Китай потвърждават прогнозите на ĸoмпaния РrісеwаtеrhоuѕеСоореr.

На Поднебесната днес днес се падат ок. 20% от световния експорт на електроника и компютри. Страната постига нови върхове в производството на високи технологии; нараства секторът с висока добавена стойност. Увеличава се сектора на услугите. Превръщането на Китай в икономическа супердържава може да се очаква към 2030 г., а към 2050-те г. КНР може да углави световната икономика, като това със сигурност радикално ще промени геополитическата картина на света. КНР е допринесла с 39% за световния икономически растеж през 2016 г., според МВФ и влиянието му в глобалната икономика се разраства.

Участието на президент Си Цзинпин на Световния икономически форум т.г. се смята за знаково. За пръв път китайски президент присъства в Давос, което се коментира като „сигнал за нарастващата му ангажираност със световните дела.“ На официалната страница на Давос се признава, че не само политическото и икономическото влияние на Китай нараства, но и чистият енергиен сектор. Китай е постигнал впечатляващ напредък в зелената енергия през последните 10 г., с инвестиции от над 100 млрд долара във възобновяеми източници; КНР се превръща в основният двигател на ръста на „зелените облигации“ на световните пазари, които по данни на Агенция Moody’s, в 2016 г. са със 120% повече, в сравнение с 2015 г. – до 93,4 млрд долл.

Според Нуриел Рубини „Китай все още не е глобален лидер, но е една от най-бързо издигащите се великите сили в света.“ С. Глазев смята, че Америка е загубила икономическата война, но не желае да се примири с факта, че светът се променя и либерална глобализация е изчерпана.

Китайски политилог е на мнение, че КНР има за решаване редица вътрешни проблеми и не бърза да поеме глобалното лидерство, но трябва да е в готовност за това.
На 19 февруари, 2017 г. медията Тhe star публикува статия със заглавие „Китай – световен лидер скоро?“, в която са цитирани много учени, споделящи виждането, че не е изключено Поднебесната да поеме световното лидерство по-рано от очакваното, тъй като хоатичните действия на новия американски президент, както и протекционистичните му мерки, заплашват световната стабилност.

Бившият главен икономист на МВФ Кенет Рогоф смята, че САЩ са били подведени, за да дадат възможност на Китай да се издигне, имайки предвид отказът на Тръмп от ТТР и ТТИП на фона на развиващият се проект Нов Велик път на коприната, който ако бъде реализиран, това означава коренна геополитическа и геоикономическа промяна или „гигантска глобална трансформация“. В геополитиката това означава победата на сухопътните над морските държави. Проектът се осъществява с малки, но уверени крачки, целящи да неутрализират морската сила на САЩ.

На практика КНР прави опит да използва глобалната криза за разширяване на междунородните си позиции по два начина: 1) чрез увеличаване обема на чуждустранните си инвестиции; 2) чрез излизане на международния кредитен пазар и осъществяване на активна дейност по кредитиране.

Пекин има необходимите средства за осъществяване на такива действия. Ако в недалечното минало се работи за привличане на чуждестранни инвестиции, сега се прави обратното – все повече и повече се насърчава износът на капитали. Според рейтинг на търговските банки с най-голяма печалба до облагането с данъци в света за 2011 г. (съставен от английското сп. „Банкер“), първите три места са заети от китайски банки: Промишлена и търговска банка на Китай, с печалба 43,2 млрд долара; Китайска строителна банка – 34,8 млрд долара; Банката на Китай – 26,8 млрд долара.

Американската банка Джей Пи Морган е едва на 4-то място, с 26,7 млрд, докато най-печелившата европейска банка HSBC има печалба, която не покрива и половината от сумата на най-печелившата китайска банка.

От огромно значение за Китай е закупуването на високотехнологични компании в обхванатите от криза страни на ЕС. Само за 2008 г. преките инвестиции на Китай в чужбина нарастват с 60% спрямо 2007 г., като достигат сумата 52млрд долара. През 2009 г. в страните от ЕС те достига почти 33 млрд евро. Към 2012 г. Европа е главната зона на преките китайски инвестиции (ПКИ), като 43% от тези инвестиции са във високотехнологични фирми. В периода 2005-2010 г. ПКИ са насочено основно към информационни технологии, високотехнологично оборудване и биотехнологии. В момента ръководството на КНР се стреми да осъществи мащабен преход от ресурсоемък и неекологичен модел на икономически ръст към енергоспестяващ (енергоекологичен), както и от социална поляризация на обществото към формиране на устойчива и многочислена средна класа.

Интересно е, че първите 5 страни, в които са съсредоточени китайските инвестиции са съответно Великобритания, Франция, Холандия, Австрия и Белгия. След тях са Германия и Италия. Целта на китайското ръководсво е получаване на достъп да иновативни и високи технологии (т.н. стратегия „Енергия от Запада“).

Заедно с това, Китай реализира и т.н стратегия „Енергия от Изтока“ – закупуване на суровини и активи, нужни за разтежа на китайската икономика.
Важен елемент от цялостното технологическо развитие на една страна е ВПК. Китай има вторят след САЩ военен бюджет и е третият след Америка и Русия износител на оръжия.

Ръководството на военно-научните изследвания се осъществява в три базови направления:

фундаментални и приложни изследвания за модернизация на отбранителната промишленост; изследователска и развойна дейност за създаване на нови образци военна техника и специално оборудване; инверсия и внедряване на постиженията в отбранителната промишленост в народно-стопанския комплекс на Китай. Съществуват хипотези, че КНР се готви да стане най-големият производител на безпилотни самолети.

Според руският учен Рачья Арзуманян в 21 век Китай е „технологичо развита свръхдържава с големи военни възможности“. Впечетляващи са достиженията на Поднебесната в областта на ракетните и подводни ударни системи, тези с космическо базиране, а кибермощта е един от най-важните елементи на китайската военна стратегия. Китай полага значителни усилия в противостоенето на САЩ в АТР.

Базовите измерения на геополитическите проблеми и предизвикателства на КНР днес са:
1) Глобалното противостоене Запад-Изток;
2) Континенталните взаимоотношения Север-Юг;
3) Световният геополитически триъгълник САЩ-Китай-Русия.
Оттук, основниге геостратегически цели на страната са: 1) формиране на многополюсен свят; 2) укрепване на вътрешното единство на Китай, включит. обединение с Тайван; 3) контрол върху буферните региони; 4) осигуряване на основните източници на ресурсните и стоковите потоци.
Китай отхвърли проекта Кимерика и днес сериозно се противопоставя на стратегията на САЩ „Връщане в Азия“, целяща „сдържане“ на Китай в АТР, където зоните на конфликт растат.

В отговор КНР се стреми да реализира стратегия, основана на създаването на „мрежи за преграждане/блокиране на достъпа“ (anti-access and area-denial в Южно-Китайско море против САЩ, използвайки нови подривни технологии (disruptive technologies), „инвалидизиращи“ традиционните източници на американското военно преимущество. Пентагонът се оказва неподготвен за такива предизвикателства. Без сериозна политика и стратегия, насочени към пъддържането на подривни технологии, американската военна мощ постепенно ще намалява, – посочва американски военен експерт. . Но дори и САЩ да предприемат необходимите мерки още днес, то ще им бъде доста трудно (и сложно) да удържат неуспоримо технологично първенство, кометнира Арзуманян.

Външната търговия на КНР в голяма степен зависи от контрола й върху наземните и морските пътища, последните, контролирани все още от САЩ. За това в глобален контекст Китай се опитва да преодолее тази зависимост. Съответно на регионално ниво страната е заинтересована от безопасността на Източна, Югоизточна и Централна Азия. С много страни в тези региони КНР има проблеми, но с проекта „Един пояс – един път“ се опитва да ги неутрализира.
В Южнокитайско море Поднебесната има териториални спорове с Виетнам, Филипините, Малайзия и Япония. Тези спорове наистина създават атмосфера на враждебност и недоверие, което съдейства там да се активизира присъствието на САЩ.

Но в момента, осъзнавайки цената, която биха платили, ако конфликтите и напрежението между тях продължат, държавите и обществата от тези региони търсят взаимоприемливи и взаимоизгодни решения. Китай избра стратегическо партньорство с Русия, което прераства в стратегически съюз, а Иран, която е със статут на наблюдетел в ШОС, подаде заявката си за членство в организацията. Иранските аналитици обръщат на внимание на три фактора, които обективно създават предпоставки за интеграцията на страната в ШОС: икономическо сътрудничество, взаимодействие в областта на сигурността, културно сближаване.

ПРЕДЛАГАТ ЛИ КИТАЙ И РУСИЯ НОВ ПРОЕКТ ЗА БЪДЕЩЕТО И ГОТОВО ЛИ ОБЩЕСТВОТО ЗА ПРОМЯНА?

„В криза ли е западната демокрация?“ е въпрос, поставен на форума в Давос. Отговорът е „ДА“!
Проучване на международната консултантска компания „Edelman Intelligence“, проведено сред 33 000 респонденти от 28 държави показва, че е налице рязък спад на доверието към държавните институции, частни субекти, СМИ и „системата като цяло“.

Средно само 15% от хората са убедени, че системата работи, 43% нямат вяра в нея и 32% не могат да дадат отговор. Над 75% от анкетираните смятат, че „системата“ работи в защита на интересите на елитите и срещу обикновените хора. Най-голям е спадът на доверието към висшите политически ръководители и експертната общност. Ръководителите на правителствата са подложени на най-голяма подозрителност – само 29% от респондентите са склонни да им се доверят.

По отношение належащата радикалната промяна в институционална организация на световната икономическа и политическа система се срещат различни хипотези. В една популярна своя статия американският политолог Дж. Моделски посочва, че днес (за разлика от предходните цикли на лидерство) ние се сблъскваме „с по-мащабен и фундаментален процес и в никакъв случай не е очевидно, че той отново ще придобие форма на „възход и упадък на великите държави“. Американският геополитик не изключва, че в настоящият преходен период може да се избегнат характерните за такива прероди 30-годишни крупномащабни войни.

Според него натрупаният социален и политичеки опит от миналото би следвало да се използва при търсене и избор на подходящи политически стратегии или „набор от политически курсове“, за решение на глобалните проблеми. Смята също, че новата глобална организация ще съчетава лидерството, осъществявано от световната държава в „традиционна“ (има се предвид континентален, централизиран модел на управление от китайски, рески тип) или др. форма, с елементи на универсална организация от федералистки тип – още незрели, експериментални, подложени на еволюционни изменения.

И. Уолърстейн обръща внимание, че появата на „нови световни сили“ като БРИКС е напълно обичайно нещо от гледна точка на постоянното бавно въртене при позициите на центровете на натрупване на капитал в структурата на капиталистическата световна икономика. То засяга както САЩ, така и Европа съвсем директно, в смисъл, че това означава пренасочване и на богатство, и на капитал от тях към тези „нови“ центрове. Един от базисните проблеми е, че тези нови центрове не решават структурните проблеми на световната система. Всъщност те само ги влошават, по много прост начин. Вече самите им размери и вътрешните им политически напрежения означават, че те пренасочват световната добавена стойност към един много по-голям като цифра процент от световното население от което и да било предишно време.

Това означава, че те намаляват количеството, което може да бъде прибрано от ония, които се намират на самия връх. А това прави системата по-малко струваща си и следователно по-малко интересна за тях. Ето защо мега-капиталистите са част от силите днес, които биха искали да заменят капитализма с друга система – от вида, предпочитан от тях, разбира се – вероятно некапиталистическа система, която ще запази най-лоши черти на капитализма – йерархията, експлоатацията и поляризацията. Но от другата страна са тези, които се опитват да създадат историческа система, която не е съществувала още никога и е базирана на сравнителна демокрация и сравнително равенство. Няма как да предскажем коя от двете алтернативи ще получи превес.

Според руския политолог К. Н. Брутенц този път става дума не смяна на хегемони, а ерозия на хегемонията като способ за организация на международните отношения. Предшестващите Pax Americana варианти на световен ред в Новото време са „близнаци“, които съхраняват и възпроизвеждат социално-икономическата и политическа система капитализъм, а САЩ единствени успяха да я разпространят в глобален мащаб. Днес обаче хората в „надигащите се нови сили“ от периферията и полупериферията и на трите континента ЛА, Африка, Азия, „са готови да се сражават дори с противник, който ги превъзхожда по сила. Нежеланието им да се подчиняват повече, коренно променя ситуацията. Именно това и …прави невъзможен контролът на Запада над съвременния свят.“ – тук Брутенц цитира британския историк Ерик Хобсбаум. В новата геополитическа разстановка ролята на Запада вече не се явява решаваща.

Той се сблъсква с егалитарните стремежи на развиващите се страни и губи мястото, което е заемал столетия. В развиващите се страни тече консолидация на националните интереси, раждат се тенденции към автономна линия по въпросите на сигурността и стратегиите за развитие. Икономическата алтернатива, предлагана от Пекин гарантира една доста голяма предпазна мрежа за съпротива срещу американските заплахи по същия начин, по който военната закрила (като ШОС например) гарантира стратегическа независимост. Все повече държави ясно отхвърлят американската намеса, като за сметка на това откриват пътя на диалога с Пекин, Москва и Техеран. Президентът на Филипините Родриго Дутерте е най-скорошният пример за съществуването на такава тенденция. Освен всичко, предстои и създаване на единна система за противовъздушна и противоракетна отбрана (ОДКБ) в Централно-Азиатския регион (вероятно в отговор на заплахите срещу Иран от страна на САЩ).

Ключова особеност, обединяваща членовете на БРИКС и, в същото време, разграничаваща ги от „колективния Запад“ е принципно различното разбиране за характера и задачите на модернизацията. За разлика от Запада, който е склонен да приема собствения си модел на модернизация за оптимален и универсалени, държавите от БРИКС поставят на преден план идеята за органичния синтез между модернизацията и собствената си цивилизационна традиция. Именно тази идея е заложена в основата на общата идентификационна стратегия на групата. И самият факт, че тя обединява всичките й членове доказва наличието на фундаментално общ подход към света и живота, което пък позволява да се говори за наличието на най-важната предпоставка за постигане на взаимно разбирателство между тях, не само на конюнктурно, но и на цивилизационно равнище.

Проф. Проданов обяснява идеологическите характеристи на постлибералната епоха като „своеобразна смес между консерватизъм и социализъм, нова версия на социален консерватизъм“ , изразяваща се в твърда политика спрямо корпорациите – от повишаване на корпоративните данъци да прогонването им от територията на държавите в редица точки по света, с цел увеличаване на средствата за социално подпомагане на бедните. Джон Милбанк и Азриан Пабст разглеждат постлиберализма като вече установена реалност и изходна точка за анализ на един нов тип политика, основан на социалните или личностни добродетели, наречена от тях „плебейски консервативен социализъм“.

Доц. Андрей Бунджулов смята, че революционни преобразувания ще има, но те ще протичат не по познатите ни вече модели на Френската революция, а като множество радикални локални трансформации в различни общности, трасиращи линиите на системна по своите ефекти промяна. Съвременният капитализъм е трансцендиран посредством не малко революционни трансформации, различаващи се от класическите представи за революция – тази на хетеротопичните общности, но не в перспективата единствено на Запада, на неговата религия и идентичност, а и на Изтока, и на Юга.“


Loading...

Така постепенно, но устойчиво и неизменно, Западът губи своето превъзходство над целия останал свят, а това означава, че „Великая геополитическая революция“, с която ражда и узрява един нов проект за бъдещено, целящ равнопоставеност и справедливост за всички народи по света, а не осигуряващ благоденствието на едни, за сметка на всички останали.
За съжаление в България, това не се осъзнава от колониалните елити, „инсталирани“ от метрополията и работещи целенасочено за геноцида на българския народ. Но колкото повече този народ бива насилствено „европеизиран“ и демократизиран, толкова повече нараства любовта му към „Матушка Русь“. Дори и аполитичното поколение, израстнало през 80-те и 90-те г., днес излиза по площадите, за да изрази недоволството си от опитите за изтриване на националната ни памет, развявайки едновременно български и руски знамена. И това е тенденция, която ще става все по-силна! И никой и с никакви средства няма да успее да я спре!

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.