В годините след Втората световна война страната ни е член на военния съюз на социалистическите страни „Варшавски договор” – подписан на 14 май 1955 г.
Той е опонент на пакта НАТО – образуван още през 1949 г. Това са годините на т.нар. „Студена война” и надпреварата във въоръжаването нараства непрекъснато. Европа е разделена на две. В страните от социалистическия блок са разположени съветски ракетни части и войски.
Държавите от Западна Европа не правят изключение. В тях също са изградени и се установяват много американски бази (те още съществуват и се разширяват) със значително количество войски на САЩ и НАТО.
Трябва да се отбележи, че България е единствената страна от „Варшавския договор” на чиято територия няма, и не са дислоцират военни части и бази на СССР и други съюзници. Това е един доста показателен факт! Стратегическото и географско положение на нашата страна определя военно-политическия фактор, а и самата политика (тогава) съвпада с българските интереси – икономически и военни…
Впрочем, ето какво се отбелязва в един, от разсекретените през 2008 г. разузнавателени анализи на ЦРУ на САЩ за боеспосбността на армиите от Варшавския договор – и по-специално за българската армия: „Като цяло, българската армия е вероятно най-надеждната, най-добре обучена и ефективна от всички сателитни армии… Обучението на запасните чинове в Българската армия е грижливо и с широк обхват”.*
От т.нар. „демократични промени” вече измина четвърт век. Времето е друго, и както е казано: „Всичко тече и всичко се променя”. Да, това е вярно! Но дали за добро или не, то обликът не само на армията, а и на обществото ни се промени почти до неузнаваемост!? Много от установените традиции на нашия народ се отхвърлиха с „лека ръка”. България възприе нова военна доктрина, а българина – „нова ценностна система”. Все пак (от април 2004 г.)сме в НАТО и армиите на пакта станаха новите ни „братя по оръжие”. Това, според някои, трябва да е предпоставка за сигурност!? Ала защо: бавно, но сигурно у нас започнаха да се настаняват военни бази; сраната ни се забърка в конфликти, които не ни засягат и наши войници участват в т.нар. „умиротворителни мисии” и дават жертви? Кому е нужно това? На „Световния мир”?… На българските интереси?.. Или…!?
Прочее, според „План 2004” българската армия трябваше да брои 45 000 войници, сержанти и офицери. На практика обаче числеността беше около 32-34 000 човека, а от 2010-а година вече е и по-малко от 18 000. За първи път в ХIV вековната ни история войската вече е наемна. Извинете – професионална. Що се отнася до сегашното въоръжение, то меко казано е доста „измършавяло”. За сравнение: до 1989-а година българските въоръжени сили разполагат със сравнително мощни и респектиращи военно-технически средства и наличности:
– КСВ (Командване Сухопътни Войски) с 2 864 танка:** Т-34 (учебно-бойни), Т-52, 55, 62 и Т-72;
– 1 236 САУ (осн. 120, 122 и 152 мм.); реактивна артилерия от Р-1, 2… „Ванюши” и БМ-21 „Град”, както и голямо количество минохвъргачки, оръдия и гаубици.
– ВВС с 243 бойни самолета*** и 76 вертолета:
– изтребители МиГ-21 (с най-голяма численост – 105 бр.), МиГ-23, МиГ-25 (скоростен и височинен разузнавач и прехващач – 3+1 бр.) и МиГ-29 (1 ескадрила от 1989 г.); изтребители-бомбардировачи МиГ-23БН, Су-22 и щурмовите Су-25; транспортно-десантни хеликоптери Ми-8, 17 и ударните Ми-24 + Ка (противолодъчни)****.
–
– ПВО със скорострелни зенитни оръдия (в това число и 100 мм.); преносими ЗУР от типа „Стрела”, самоходни и буксируеми зенитноракетни комплекса (ЗРК) „Оса”; С-75 „Волхов”, С-125 „Нева” и ПРК С-200, 300 с малък, среден и голям обсег във взаимодействие с териториална система от РЛС за далечно откриване, опознаване и съпровождане на целите.
–
– ВМФ с 1 фрегата, 1 ракетна корвета, 2 стражеви и 3 противолодъчни кораба, 4+1 дизел-електрически подводници и множество десантни кораби, торпедно-ракетни катери, миночистачи и минни заградители.
По това време БНА разполага и с мощните оперативно-тактически ракети СС-23. Що се отнася до личния състав, той достига (без запаса – резерва) от 118 до 140 000 войници, сержанти и офицери. Нека не забравяме, че тогава военната служба е задължителна, с продължителност 2 години + 3 месеца (за ВМФ – 3 години) и е: „Въпрос на чест за всеки гражданин на НРБ”!*****
Нека разгредаме тогавашната численост и въоръжението на армиите на двете наши южни съседки – Гърция и Турция – участнички в НАТО и потърсим логика в това т.нар. „военно първенство”:
Въоръжените сили на Гърция
Според броя на населението от 9,1 млн. души (в началото на 80-те г. на ХХ в.) – Гърция заема челно място по процентна численост на своите въоръжени сили. Личният състав наброява общо 159 000 войници, сержанти и офицери, от които: сухопътни войски – 118 хил., ВВС – 23 хил. и ВМС – 18 хил. Военно-техническото оборудване е изразазено в следните наличности:
– СВ с над 3 000 танка: американски М-47, 48 и френски АМХ-30;
– Реактивна артилерия от системите „Онест Джон” и 105-,155- и 175-мм. оръдия и гаубици. Освен това има и няколко 203,2-мм. гаубици за истрелване на атомни снаряди.
– ВВС с 251 бойни самолета: F-4 „Фантом II” (с най-големи възможности по това време – общо 36 бр.), F-5А, F-84, RF-84F, F-102A и F-104G
– ПВО със ЗУРС „Найк” и „Хоук”
– ВМФ с 12 ескадрени миноносеца (есминеца; по общ стандарт – бойни кораба), 6 дизел-електрически подводници и други по-малки военни и транспортно-десантни плавателни съда.
–
Въоръжените сили на Турция
По това време Турция поддържа армия от 509 000 души. Видовете численост на въоръжени сили се разпределя както следва: сухопътни войски – 400 хил., ВВС – 50 хил., ВМС – 38 хил. и 21 хил. към националната гвардия.
Военната техника е стандартна за страните от НАТО и е аналогична с тази на Гърция:
– СВ с около 6 000 танка: М-47, 48 и АМХ-30;
Реактивна артилерия – НУРС „Онест Джон” и 105-,155-,175- и 203,2-мм. оръдия и гаубици.
– ВВС с над 300 бойни самолета: F-4 „Фантом II”, F-5А, F-86 „Сейбър”, F-100, 102 и F-104
– ПВО – ЗУРС „Найк” и „Хоук”
– ВМФ с 10 ескадрени миноносеца, 11 дизел-електрически подводници и т.н…******
Всеки знае и добре разбира, че армията винаги е калявала мъжете (сега вече се твърди, че това е било губене на време) и нашия народ отдавна е отразил, че:„Мъж, който не е служил в казармата, не е мъж и … пр.!”. Времената се променят, но човешката гордост, корист, алчност и т.н. остават – затова винаги ще има нужда от охрана и защита.
Армията винаги е определящия фактор на държавата, касаещ нейната сигурност и стабилност! От древни времена се знае, че: „Ако искаш мир, се готви за война” и „Който не иска да храни собствена армия – храни чужда!”. Това не е войнолюбие. Това е историческа действителност!!!
Англичаните не случайно твърдят, че: „Ние нямаме постоянни приятели, а постоянни интереси” – и това трябва да ни даде повод за размисъл.
* NARA, RG 263,Entry 29, Box 9: NIE 12-56 „Probable Developments in the European Satellites Though 1960”, February 7, 1956.
** без БТР и БМП – Б.а.
*** без учебно-бойните L 29 (84 бр.), L 39 (17 бр.), L 410 (4 бр.) и военно-транспортната авиация.
**** хеликоптерите и някои от самолетите са в състава на армейската авиация и флота – Б.а.
***** из закона за задължителната и всеобща военна служба на НРБ – Б.а.
****** корабите на турските и на гръцките ВМС са доставки предимно от САЩ и Великобритания
Източник: hala.bg
loading...
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.