“Бук-М2Э” (по класификацията на НАТО SA-17 Grizzly) е една от най-добрите ПВО системи в света, оборудвана с нова и по-мощна ракета 9М317 със среден обсег на действие, която може да се бори с целия спектър от самолети: от стратегическа и тактическа авиация, както и с балистични ракети и авиобомби. На практика срещу всичко, което може да лети със скорост до 4500 км/час.
Mohamed Mansour
✔@Mansourtalk
#Venezuela air defense forces BUK-M2 excersise #FANB #BicentenariodeAngostura2019 #OperaciónCívicoMilitar #Maduro #CrisisEnVenezuela
Един дивизион “Бук-М2” може едновременно да атакува до 24 различни въздушни цели. Освен това работи в условия на масирана употреба на средства за противоелектронна борба, което го прави изключително труден противник в редиците на ПВО системите.
Ефективният обсег на действие на 9K317 от “Бук-М2Э” достига 45 км и на височина от 25 километра. Общата ѝ маса достига 715 кг, а масата на бойната ѝ глава е от 70 килограма. В допълнение към ударната глава тя действа на целта и с маса фрагменти, които се забиват в корпуса ѝ и унищожават мишената, докато е още във въздуха.
Венецуелският Бук-М2Э е поставен на платформа на колела МЗКТ. Масата му не надвишава 22 тона, а на него могат да бъдат монтирани и системи с маса до 14 тона. Тази платформа е захранвана от двигател, който генерира 420 к.с., което осигурява максимална скорост от 80 км/час. С пълен резервоар МЗКТ може да измине разстояние от 1000 километра. Техниката е много устойчива на всички климатични условия и може да се използва в широк температурен диапазон.
Венецуела има може би най-добрата ПВО защита в цяла Латинска Америка. Освен с 9K317 “Бук-М2Э” тя разполага и с модернизирани “Печора-2М” и разбира се С-300ВМ “Антей-2500”, която е главната система за възпиране на евентуална външна агресия към страната. Наземните единици за ПВО са въоръжени с голям брой модернизирани оръдия ЗУ-23-2М, както и леки преносими ракетни установки “Игла-С”.
Източник: bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.