Според данните за 2023 г. Българската армия заема 59-мо място по боеспособност в света и 5-о на Балканите, според тазгодишната класация на сайта Global Firepower (GFP) на въоръжените сили в света.
САЩ имат най-мощните въоръжени сили на планетата.
Втора по сила е Русия, следвана от Китай, Индия, Великобритания, Южна Корея, Пакистан, Япония, Франция и Италия.
Оценката взема предвид фактори като количеството военно оборудване и личния състав на всяка държава, но също така иконимическото състояние, логистичните възможности и географските условия. Въз основа на изброените по-горе фактори се формира “индекс на мощта”, като по-ниският резултат означава по-силна армия. По този начин се формира крайната класация, като същевременно се дава възможност на по-малките, по-напреднали в технологично отношение нации да се конкурират с по-големите и по-слабо развити.
На Балканите
Прегледът “Глобална огнева мощ 2023” разглежда общо 145 държави. В годишния преглед на отбранителната способност на балканските сили (2023 г.) са включени общо 11 страни, сред които България, Турция, Гърция, Румъния, Сърбия, Хърватия, Словения, Албания, Северна Македония, Босна и Херцеговина, и Косово. С изключение на последните две и Сърбия, всички посочени държави са членове на НАТО.
Анкара и Атина се намират съответно на първата и втората позиция с коефициенти 0.2016 и 0.4621.
Румънските въоръжени сили заемат третото място с 0.7735.
България е поставена на петата позиция (0.9757) сред балканските държави, след Сърбия (0.9571) и пред Хърватия (1.2141).
Словения (1.7261), Албания (1.84660), Северна Македония (2.1717), БиХ (3.0788) и Косово (3.2863), допълват класацията.
Страната ни отстъпва най-вече по отношение на военновъздушните сили от най-близките си конкуренти, но за сметка на това е оценена положително във финансовите категории „валутен резерв“ и „покупателна способност“. 
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.