Проучването е направено в 68 държави по цял свят, като в него са взели участие над 66 000 души. Зададен им е въпросът:
“В света има шест държави с голям военен потенциал – САЩ, Китай, Русия, Франция, Великобритания и Индия. Представете си, че в случай на военно нахлуване в страната Ви Ви се налага да избирате сред тях съюзник. Кого бихте избрали?”
Традиционно славянските и балканските народи в Източна Европа предпочитат Русия. Най-висока подкрепа в региона тя има в Сърбия (58%), в Гърция (48%), България (42%) и Словения (30%).
Според вицепрезидента на “Галъп Интернешънъл” Андрей Милехин това е продиктувано от общата история, вяра и традиции.
Доста висок е процентът на хората, които биха искали да са под защитата на Русия, и в Турция (23%). “Очевидно там (в Турция) протича сериозна антизападна промяна на съзнанието”, смята Александър Баунов, експерт от московския център “Карнеги”.
“С оглед на отговорите на участниците в проучването от Гърция и България, излиза, че в Източното Средиземноморие, вътре в НАТО, се е образувала ос от страни, където населението не вижда в Русия, основният противник на алианса, враг, а точно обратното – съюзник”.
Доста поддръжници на Русия има и в Китай (47%), Монголия (71%), Иран (20%). В Украйна почти еднакъв брой от анкетираните (35% и 33% съответно) подкрепят САЩ и Русия като военен съюзник. Подобна е и обстановката в Латвия и Ирак.
Като цяло за всички страни, участвали в проучването, САЩ водят в предпочитанията – те се ползват с доверието на 41% от анкетираните. Русия е на второ място с 15%, следвана от Китай – 10%, Великобритания – 8% и Франция – 5%.
Най-много желаещи да са под защитата на САЩ има в Косово (рекордните 92% от анкетираните). Следва Южна Корея с 81%, Израел (68%), Виетнам и Албания (с по 66%), Япония (64%), Канада (62%), Великобритания (58%), Франция (54%) и Испания (52%). / Комерсант.ру
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военен портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.