Бойна служба в мирно време

Историята по-долу е разказана от човек, който е служил на българската граница в последната година на комунистическото управление. Разказът му разкрива атмосферата на границата в края на Студената война. 

Всичко започна на 24 септември 1988 г. На тази дата прекрачих прага на поделение 56 530 МВР в град Драгоман, известно още като Втори граничен отряд. На следващата сутрин станахме в „прилично” за младите войници време 7:00 часа. През следващите две години, с изключение на събота и неделя или на празници, щяхме да ставаме всяка сутрин в 5:15. След като закусихме, ни поведоха към учебната гранична застава, която беше съчетана със стрелкови и тактически полигон. На полигона провеждаха огневата си подготовка курсантите от ВСИ на МВР „Георги Димитров”. Заставата се намираше на разстояние няколко километра от поделението. След като се строихме на полигона, в рамките на два часа изслушахме наставленията на командира на граничният отряд, подполковник И.С., на началник щаба полковник К.Ж., на заместник-командира по политическата част В.В. Кратки наставления ни дадоха и началниците на РО – Разузнавателно отделение към Разузнавателния отдел на Гранични войски и ВКР отдела на поделението (б. р. – Военно контраразузнаване).

Казаха се много неща, но и до днес помня следното:
“Другари млади граничари, запомнете едно: Службата в другите родове войски се забравя, но в службата в Гранични войски – никога. Вие сте единствените, които носите реална бойна служба в мирно време. Всички тук сте подбрани, като най-достойните, най- издържливите, най-смелите. Нашата задача е да ви направим достойни защитници на държавната граница. Никога не забравяйте, че зад вас започва България. От вас зависи дали ще бъде спокоен сънят на всички българи…” и т. н. В духа на епохата се казаха неща за международното положение, империализма, борбата за мир, братския Съветски съюз и т. н.

След като приключиха с политпросветата, командирите решиха да ни демонстрират мощта на войските, в които служим. През следващите два часа бяхме свидетели на демонстрация специализиран ръкопашен бой – техники за защита от нападение с нож, бутилка, отнемане на пистолет, автомат. Имаше майсторска стрелба с автомат „Калашников”, стрелба със снайперска винтовка “Драгунов”, пистолет “Макаров”, картечен пистолет “Стечкин”, както и хвърляне на бойни гранати.

Същинското обучение започна от следващия ден. Беше много интензивно. Имахме занятия по тактика, физическа подготовка, огнева, строева, ръкопашен бой. Макар че на западната граница нямаше минни полета, запознаха ни с основните видове противопехотни мини, стоящи на „въоръжение” на границата с Гърция и Турция. Имахме и занятие по следотърсачество – разчитане на следи, оставени от нарушителя на контролно-следовата полоса. Минахме курс и по военномедицинска подготовка. Имахме занятия, свързани с уставите, военната история. Разбира се имаше и политически занятия. Нашите командири подчертаваха, че получаваме такова добро безплатно обучение, за което на запад професионалните войници плащат луди пари.

Настъпи моментът да положим военна клетва. Това стана на стадиона в Драгоман на 11.11.1988 г. Беше пълно с полковници, генерали и височайши гости.

Първа “гранична обстановка”

Отдельонните командири нахълтаха в спалното и започнаха да крещят: “Втора рота стани, гранична обстановка! Взимате вещева торба, автомат с два пълнителя и се строявате на плаца.”
След 20 минути на плаца гъмжеше от въоръжени граничари.

“Другари офицери, сержанти и граничари – започна с тържествен глас заместник началникът по политическата част на Втори граничен отряд, полковник В. В., известен още с прозвището си Лисицата – Има подаден сигнал за нарушение на държавната граница в участъка, охраняван от поделение „Казак”.” Това беше името на втора гранична застава. Водеха я високопланинска и неофициално – наказателна. На „Казак” по това време имаше едва 10 човека. Заради тази особеност разчитаха почти винаги на подкрепление от отряда, най-вече на маневрената група.
“Нарушителите са трима, български турци – продължи полковник В. В. – По първоначална информация са въоръжени с ловджийска пушка и хладно оръжие. В участъка на заставата има гъста мъгла. Трябва да помогнем на нашите другари от „Казак” да изпълнят дълга си. Обърнете специално внимание на мерките за безопасност на младите граничари.”

След два часа пътуване по разкаляни пътища в почти непрогледна мъгла стигнахме до портала на кльона на заставата. В повечето случаи заставата се намира в участъка между кльона и границата, макар че има застави, разположени преди кльона. Разстоянието от кльона до границата е различно, но обикновено в рамките на 3 км. Съществува такава формулировка, ”наляво от стика или надясно от стика”. Стик е място в кльона, откъдето започва охранителният участък на друга застава. Съответно една застава има два такива стика.

Бяхме около 300 души, Първа и Втора мотострелкова рота, маневрената група, офицерите от отряда и граничарите и командирите от заставата.
“Правим така – каза командирът на граничния отряд, подполковник И. С., известен още с прозвището Тато –  Маневрена група и заставата прикриват границата. От офицерите и старшините се сформира група за претърсване, която се придвижва в посока към границата. Двете роти се разгръщат след офицерите и започват метър по метър да претърсват участъка между кльона и границата. Обърнете отново внимание на мерките за безопасност на младите граничари. Отдельонните командири да стоят плътно до тях. Нека този път само да гледат и да се въздържат от участие.”

Започнахме претърсването – метър по метър. След половин час изписука радиостанцията на ротния командир И. Е., известен още с прозвището Невестулката. „Нарушителите са открити”, докладва лейтенант И. С. от маневрена група. Майорът взе бинокъла си и се опита да различи във вдигащата се мъгла нарушителите. „Виждам ги вече”, извика в отговор на повторното обаждане на лейтенанта. Полека-лека ги доближихме. Чуха се викове:„Предай се!”. Офицери повториха заповедта на руски, немски, английски, сръбски и турски език. „Слушай моята команда – изрева командирът на заставата – Залп над главите на нарушителите!” Изтрещяха 10 автомата. „Пускайте кучетата”, нареди командирът на отряда.

„Дръж!”, насъскаха питомците си граничарите от маневрената група и от заставата. Две немски и три източноевропейски овчарки се нахвърлиха върху нарушителите. Единият от тях се опита да се брани с нож. Това настърви още повече кучето, което беше захапало крачола на панталона му. В същото време ние стигнахме до нарушителите и плътно ги обградихме. Немската овчарка захапа ръката с ножа, нарушителят изпищя и го пусна. Кучето го събори и заплашително заръмжа над лицето му.

Нарушителите паднаха по очи и започнаха да се молят. Заразказваха биографиите си. Отправяха ни благопожелания до девето коляно и искаха да ги пощадим. „Арестувани сте за опит за незаконно преминаване на държавната граница”, уморено обяви командирът на отряда. „Претърсете ги!”, заповяда командирът на маневрената група. Пристъпи се към така наречения общ телесен обиск на нарушителите. Бяха им поставени белезници, бяха разсъблечени и дрехите им бяха внимателно претърсени. Намерихме 2 ножа и една малка брадва. Пушката, ловджийска ИЖ, беше намерена на 20 метра от мястото, където ги задържахме. След което всички се отправихме към заставата. Прибрахме се в отряда на другия ден.

Височайшите нарушителки

Натоварихме се на камионите и потеглихме в неизвестна посока. Този път не ни уведомиха дори къде е станало нарушението. След 40 минути стигнахме портала на гранична застава „Хала”, която се намираше до ГКПП – Калотина. Получихме заповед да се строим пред заставата и да чакаме допълнителен инструктаж. След малко четири джипа и две черни волги спряха пред нас. Зазвучаха команди: “Равнис! Мирно! Равнение на средата!”Два дни след първата гранична обстановка бяхме „сюрпризирани” с нова. Точно се върнахме от занятие по тактика, когато оперативният дежурен по поделение ни подбра още от портала – “Гранична обстановка, до пет минути да сте на плаца!”.
Набързо свалихме каските, противогазите, мешките и се строихме. Към нас се приближи един от офицерите от ВКР отдела и почти зашепна: “Ситуацията е повече от деликатна. Една от двете нарушителки е въоръжена. И двете са  дъщери на наши колеги в ръководството на МВР. По молба на другаря генерал-полковник Шопов (началник на ДС и зам.-министър на вътрешните работи) трябва да бъдат заловени живи и двете на всяка цена.” “На всяка цена” – повтори приближилият се до нас незабелязано ЗКПЧ (зам.-командир по политическата част) на отряда полковник В. В.

Явно гостите бяха важни клечки. Командирите започнаха да козируват на всеки цивилен, слязъл от колата.
Към нас приближи нисък, шишкав цивилен с гола глава. Представи се като полковник Василев. С нисък глас ни повтори казаното вече от офицера от ВКР-отдела на поделението. Завърши думите с фразата, че трябва да оправдаем „високото доверие, което са ни гласували Партията, Държавата, МВР и да изпълним важната държавна задача. “На всяка цена ги хванете живи” – завърши тирадата си полковник Василев.

Нареждането му беше преповторено от командването на отряда. Ротните и взводните командири също дадоха допълнителен инструктаж. Бяхме необичайно много, с офицерите сигурно около 700 души. Бяхме освен първа и втора мотострелкова рота и свързочна, сапьорна, ротата шофьори. Разбира се присъстваше и маневрената група и 30-те граничари от заставата. Както и предния път граничарите от заставата и маневрената група прикриха границата. Ние се разгърнахме във верига и започнахме да претърсваме участъка между кльона и границата. След половин час кучетата подушиха двете нарушителки. Едната от нарушителките откри безразборна стрелба по нас. Всички бяхме изумени. От десет години нарушители не бяха стреляли по граничари в този участък на границата.
“Застава, подготви гранатите, снайперист отрежи пътя за отстъпление” – ревна старши лейтенант Н. В., зам.-командир на заставата.
“Да не си посмял, говедо! – изкрещя полковник Василев – Лично ще ти тегля куршума.”

В този момент граничарите от заставата без команда, подчинявайки се на инстинкта, откриха безразборна стрелба въпреки инструкциите. Нарушителките бяха обсипани с гъст автоматен огън. „Другари граничари, разгърнете се във верига и напред”, заповяда ротният ни командир майор И. Е. В същото време граничарите от маневрената група с прибежки и припълзявания обкръжаваха двете нарушителки. Отвсякъде зазвуча строга заповед: „Предай се!”
„Цуни ме отзад”, извика на граничарите нарушителката с пистолета и стреля още два пъти. За щастие не уцели. „Взвод, по нарушителите на държавната граница… – изрева взводният командир – Зареждате автоматите и стреляйте над главите на двете кучки, докато не изпразните пълнителите. Огън!”

Изпълнихме заповедта и обрулихме с откоси на дълги редове върха на храсталака, където се бяха скрили двете нарушителки. В това време граничарите от маневрената група и заставата, прикривайки се зад дърветата, плътно обградиха нарушителките. Един от граничарите, ефрейтор П. С., републикански шампион по бойно самбо за 1987 г., се приближи до нарушителката с пистолета. Събори я на земята и изви ръката й. Същевременно притисна тялото и с коляно. Два автомата се насочиха към главата на втората нарушителка. Тя започна да трепери. На зеления й панталон се появи мокро петно.

Ефрейторът постави белезници на притиснатата на земята нарушителка. Бързо и сръчно й направи общ обиск. Освен пистолета намери пет пълнителя, ловджийски нож и карта на участъка на границата, в който беше задържана. Във втората нарушителка не намери нищо. След пет минути до нас спряха няколко джипа.

„Елате при батко – зашлеви двете момичета слезлият от джипа полковник Василев – Какъв кютек има да ядете от бащите си, да знаете.” „Браво, юнак”, потупа той по рамото граничаря.
На другия ден имахме височайши гости. Лично министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов и заместникът му Григор Шопов ни посетиха. Вечерта на вечерната проверка беше прочетена благодарност към нашия граничен отряд от името на ръководството на МВР за „блестящо изпълнената държавна задача”.
Продължихме занятията си, взехме изпитите и станахме пълноправни граничари.

Бегълци от ГДР

Натоварихме се на камионите и се понесохме към Трета гранична застава. След близо двучасово пътуване стигнахме. Теренът беше повече от стръмен. Граничарите от заставата и маневрената група започнаха метър по метър да претърсват участъка между кльона и границата. Скоро забелязахме нарушителите. Бяха петима, две жени и трима мъже облечени с разноцветни якета. „Ура, фанахме ги!”,  изрева старшината на нашия взвод С. С. и изкомандва да открием огън. Започнахме да зареждаме автоматите, някои от нас даже успяха да стрелят на дълги редове във въздуха. Нестройният залп разгневи старшината: „Не сте ли гледали по филмите как се стреля бе говеда? К’во ми ги натресоха тия долни, миризливи сополанковци, софиянчета връзкарчета, люлинчета.” За старшината най-големите връзкари бяха от „Люлин”. „К’во си се оклюмал, бе киртак”, взе автомата на един от новобранците старшината. Прицели се и изстреля един дълъг откос към храстите, зад които бяха залегнали нарушителите.Един ден, докато привършвахме вечерята си, оперативният дежурен по поделение нахълта в столовата и изрева: „Гранична обстановка!”. Строихме се на плаца. „Касае се за група въоръжени нарушители, граждани на ГДР. Там, в демократичната република, се издирват за престъпления и са изключително опасни – почти крещеше от вълнение зам.-началника по политическата част на отряда полковник В. В. – От вас се иска да ги задържите, ако трябва да ги унищожите”, каза в заключение той. „Действайте!”, заповяда командирът на граничния отряд.

Командирът на заставата капитан А. Х. също даде заповед да стреляме. Залп от двайсет автомата почти изкорени гъстия храст, зад който се бяха скрили. След това граничари от маневрената група се приближиха до нарушителите. Бяха озлобени, мокри, кални. Пристигна командването на отряда. „Предай се!”, изкрещя в мегафона майор К. К., офицер със специални пълномощия. Последва канонада от автоматни откоси. „Така се стреля, киртаци – тупна най-близкия войник по рамото старшината – Като на война. Вие не си играете на войници. Вие сте единствените, които носите бойна служба в мирно време. Имате право да изпълните смъртна присъда по ваше усмотрение. При това, без да чакате одобрението на Държавния съвет. Гордейте се с това”, приключи тирадата си старшината.

„Да взимаме ли пленници?”, попита командирът на заставата. „Взимайте”, плю подполковник И. С. , командир на Втори граничен отряд. „Пускайте кучетата”, заповяда командирът на маневрената група. „Дръж!”, изкомандва младши сержантът. Кучетата захапваха нарушителите за краката и ръцете и ги извличаха навън. Нарушителите и нарушителките бяха съблечени голи, претърсени внимателно. Освен два ловджийски ножа не беше открито друго оръжие.
Оказа се, че няма простреляни. След като претърсиха внимателно нарушителите и вещите им, облякоха ги, поставиха им белезници и ги качиха на джипа на началника на ВКР-отдела. Прибрахме се в поделението призори.

След една седмица сложиха бели покривки в столовата. Три пъти ни провериха дали сме с чисти униформи и лъснати обувки. На обяд ни строиха на плаца. Пристигна командващият Гранични войски генерал-лейтенант Стефан Цанов със свитата си. Беше придружаван от двама съветски генерали и още двама офицери в непозната униформа. Имаше към 14 цивилни, явно високопоставени. Командирът на отряда подполковник И. С. с тържествен глас прочете благодарността от името на Министерството за държавна сигурност на ГДР за задържането на петимата особено опасни държавни престъпници. Доколкото си спомням, поделението получи някакво специално наградно знаме на ЩАЗИ. Десет граничари и петима офицери бяха повишени в звание. Офицерите, участвали в задържането, бяха наградени със специални плакети на Министерството на държавна сигурност на ГДР. Командването на отряда беше наградено с медала на ЩАЗИ за „Изключителни заслуги”. После научих, че били на едноседмична екскурзия в ГДР.

Герои и антигерои

Службата ми продължи в маневрената група на Кюстендилския граничен отряд. Вече течеше на по-бавни обороти. До края на службата станаха около 80 “гранични обстановки”. Половината от тях приключваха със задържането на нарушителя от граничарите на заставата, преди да пристигнем на границата.
Не съм бил пряк свидетел на “неутрализиране” на нарушители на държавната граница. Нашето поделение 56460 на МВР, известно още като Единайсти граничен отряд, имаше няколко герои. През есента на 1988 г. ефрейтор Т. от маневрената група беше „неутрализирал” трима въоръжени с ножове нарушители, румънци. За което е бил повишен в звание и награден с медала за „За заслуги по охрана границата”.

Имаше и една особена категория „герои-антигерои ”. Ефрейтор А. Т., отличил се със задържането на четирима и „неутрализирането” на две нарушителки на ГДР, беше особен случай. Искал да воюва в Афганистан. Не му „провървяло”. Нашият „герой” се отличаваше с особено възприятие на света. Делеше хората на богове и твари. Според него първите трябваше да се величаят, а вторите да се унищожават. Към тварите бяха причислявани и по-голямата част от неговите командири и бойни другари. Като се напиеше, сам се хвалеше как разстреляли с бойния си другар ефрейтор К. С. две плувкини гедерейки, драснали през границата. Скарали се с колегата на кого да бъдат нарушителките. За малко да се изпозастрелят двамата. Разстреляли ги по взаимно съгласие.

Най-често “граничните обстановки” ставаха през пролетно-летния сезон. Есента и зимата бяха значително по-малко. Обикновено, между 1 и 4 сутринта. Имаше и няколко случая на безнаказано нарушение, тоест на незадържан или незастрелян нарушител. Това беше тежко престъпление по онова време. Слава Богу, че стана след 10.11.1989г. Тогава вече не беше толкова строго. Някъде през септември 1989 г., след едно посещение на някакъв съветски съветник от КГБ, ни строиха и ни прочетоха указание от УГВ – Управление гранични войски. Оттук нататък да се въздържаме от употреба на оръжие „на всяка цена”. Явно беше, че предстоят промени.

След 10-ти всички го удариха на уволнение

Дойде 10 ноември 1989 г. Вече на нарушителите на границата се гледаше по друг начин. Срещу известна сума, дадена на съответното длъжностно лице, ги освобождаваха още на другия ден. Вече никой не си даваше много зор да гони нарушители. Стрелбата по нарушителите на границата беше отишла в историята. Започнаха да стават странни неща. Намерените при задържането на нарушителите пари и ценности потъваха в „нечии” джобове.

Някои офицери и граничари станаха „бизнесмени”. Започнаха да въртят съвместен бизнес с контрабандистите. Стана много „изгодно” да бъдеш граничен наряд „патрул”. Имаше такъв наряд във влака от Кюстендил до Гюешево. Във влака започнаха да пътуват контрабандисти. Те се „разбираха” с когото трябва от командването и нямаха проблеми. Още по-изгодно стана да си наряд на ГКПП – Гюешево. Един от моя набор сподели преди няколко години, че е спестил от такъв наряд за една година 400 долара.
Рядко ставаха гранични обстановки. За сметка на това зачестиха безнаказаните нарушения на границата. Всички го бяха ударили на уволнение. Никой не си даваше зор да гони специално нарушителите. Вече нито даваха предишните награди, нито изискваха от теб много.
Източник: e-vestnik.bg/