Американски медии изброиха най-добрите руски военни хеликоптери

Американски медии изброиха най-добрите руски военни хеликоптери
Докато американската армия разполага с един ударен вертолет – АН-64 Apache, руският парк от бойни хеликоптери е по-разнообразен.

В същото време те успешно се допълват взаимно при изпълнението на различни задачи, пише американският портал за военна тематика We Are The Mighty.

Авторът на материала демонстрира многообразието с три хеликоптера, които вече са тествани в битки и са си изградили репутация на отлични машини: Ми-28Н “Нощен ловец”, Ка-52 “Алигатор” и Ми-35.

Бойният хеликоптер Ми-28Н е снабден с 30-мм оръдие и 4-точково окачване, на коeто могат да се монтират различни ракети – както противотанкови, така и “въздух-въздух”. Екипажът от двама души (пилот и стрелец) е защитен от бронирана кабина. Особеността на хеликоптера е във възможността му да води на бойни операции по всяко време на денонощието и при лоши метеорологични условия. Това е постигнато чрез модерен комплекс от бордово радиоелектронно оборудване.

Ка-52, друг ударен вертолет, проектиран и за разузнавателни операции, има 6-точково окачване и следователно е способен да носи по-мощен и разнообразен арсенал, включително масивни противокорабни ракети. “Алигатор” използва коаксиален ротор, в който двата винта се въртят в противоположни посоки, а това го прави по-стабилен от традиционните хеликоптери и елиминира необходимостта от опашен ротор.

Ми-35 е “специален звяр”, казва авторът на материала. Тези превозни средства често се класифицират като щурмови вертолети, но по-точно би било определението “тежък щурмови кораб”. Факт е, че Ми-35 е транспортен боен хеликоптер, предназначен не само за унищожаване на вражеските сили, но и за десантни операции. Той може да побере до 8 бойци.

Съответно група Ми-35 може да достави няколко бойни отряда на бойното поле и в същото време да им осигури въздушна подкрепа. / bg.rbth.com


Loading...

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военен портал на България!

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.