Новосибирският авиационен завод “В. П. Чкалов” е един от най-големите производители на самолети в Русия
Новосибирският авиационен завод “Чкалов” е един от най-големите производители на самолети в Русия, част от авиационната холдингова компания “Сухой”.
По време на Втората световна война всеки трети самолет Як, произведен в СССР, е строен в този завод. Във военно време фабриката произвежда до 33 самолета на практика всеки ден (по една ескадрила дневно).
В края на 1980-те години фабриката започва да произвежда серии от най-новите многофункционални изтребители от 4-то поколение Су-27ИБ, по-късно наречени Су-32.
В началото на 1990-те години заводът започва да произвежда многофункционалния Су-34. Тестовите пилоти И. В. Вотинцев и Е. Г. Ревунов летят на първите експериментални самолети на компанията. Тези изтребители се произвеждат серийно за руските ВВС от 2006г. насам.
Този бомбардировач е въоръжен с 30мм оръдие и разполага с 12 точки за окачване на оръжия с тежест до 8 тона. Според някои източници по време на войната в Южна Осетия са ползвани два Су-34С. Те покриват дейността на бойните самолети чрез електронни атаки срещу грузинската ПВО.
Западните анализатори все още не са класифицирали този самолет. Те го наричат едновременно “многофункционален изтребител” и “бомбардировач”.
Кабината му е направена от титаниева броня с дебелина 17мм., а резервоарът му също е брониран.
Над 6000 работници и специалисти са ангажирани със създаването на самолетите в завода.
Когато фюзелажът е готов, монтажниците на системи и оборудване започват да работят. Самолетът се превръща в “живо същество” в ръцете им, тъй като придобива всички необходими системи.
През март 2012г. фабриката подписа договор с руските ВВС за доставка на 92 самолета Су-34 до края на 2020 година. Това е допълнително споразумение към договора, подписан през 2008г., чрез който компанията се съгласи да достави 32 Су-34С. Един Су-34 струва приблизително 1 млрд. рубли ($28 млн.). / bg.rbth.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.