През май 2017 г. стана известно, че само след четири години на въоръжение във военно-космическите сили на Русия ще влезе първият дирижабъл
Става дума за експериментален образец, но самият факт, че за нуждите на военното ведмоство ще бъде използван летателен апарат, по-рано смятан за безнадеждно остарял, заслужава внимание.
Дирижабълът “Атлант”, с чиято разработка са се захванали инженерите от холдинга “Авгур-РосАероСистеми” (“Авгуръ-РосАэроСистемы”), е проектиран доста амбициозно. Неговата най-тежка модификация може да издига във въздуха 170 т полезен товар и да го транспортира на разстояние до 5000 км. За сравнение: приблизително толкова тежат три танка “Армата” с пълно бойно окомплектоване. Дирижабълът има няколко важни предимства пред транспортната авиация: той консумира доста по-малко гориво и не се нуждае от развита инфраструктура от летища, което пък позволява използването му в слабо усвоения север.
Транспортът обаче не е единствената сфера, в която дирижаблите могат да намерят приложение. Съвременните технологии разкриват техния нов потенциал, за който в миналото дори не са и подозирали. Оказва се, че те отлично прилягат за нуждите на противоракетната отбрана. Широката им повърхност позволява да се монтират едновременно няколко антени и локатори, чрез които да се следи въздушно пространство с площ от хиляди квадратни километри, отчитайки евентуалните изстрелвания на ракети. В единен комплекс със спътникова орбитална групировка аеростатите се превръщат в потенциален елемент на противоракетната отбрана. Тук главният недостатък на дирижаблите – ниската им скорост – не играе роля.
Чуждестранни аналози
В САЩ също са оценили по достойнство потенциала, който дирижаблите разкриват в съвременната епоха. Дирижабълът “Аероскрафт”, над който сега работят американските инженери, има много проектни сходства с “Атлант”. Той предлага голяма товароподемност (според някои оценки тя значително превишава възможностите на руския аналог), а плановете са и той да се използва в труднодостъпни райони за военни превози. За САЩ тази задача е повече от актуална: техните военни подразделения са пръснати по цял свят, включително в райони, където строителството на писти за излитане и кацане е затруднено.
Големи успехи във военното приложение на дирижаблите е постигнал Китай. През 2015 г. там е направен опит с истински гигант. Аеростатът е запълнен с почти 20 000 куб. м хелий, които му позволяват да се издигне в атмосферата на височина до 100 км и да остане там до 2 денонощия. Използването на слънчеви батерии дава възможност на китайските инженери да увеличат полезния товар на летателния апарат. Неговата най-вероятна цел е да контролира акваторията в източната част на Тихия океан, която през последните години се превърна в зона на противопоставяне между Китай и неговите съседи, поддържани от САЩ.
Използването на историческия опит
Някога дирижаблите са господствали в небето, намирайки активно приложение и във военната сфера. В началото на 20 в. германските цепелини бързо стават фаворити на военното ведомство. Техните първи изпитания показват широки бойни възможности: цепелините издигат във въздуха бомби с тегло няколко тона. Само през 1916 г. германските дирижабли извършват над 120 нападения срещу френски градове.
Преди сто години Русия е един от световните лидери в изграждането на дирижабли. В навечерието на Първата световна война нейният въздушен флот, сформиран от тези апарати, може да се сравни само с германския. Дейностите в тази сфера продължават и след революцията от 1917 г. Само че в навечерието на Великата отечествена война СССР прави избор в полза на самолетостроенето: страната не може да харчи дефицитните си средства едновременно за две направления за развитието на въздушния флот. Роля изиграва и техническият фактор.
След поредицата катастрофи през 1930-те г. производството на дирижабли по цял свят започва да замира. При тогавашното равнище на развитие на технологиите сигурността наистина е проблем: запълненият с газ аеростат избухва лесно. Съвременните строители на дирижабли използват най-нови технологии за подаване на газ и са убедени, че ще могат да поправят грешките, допуснати от техните предшественици в миналото.
Източник: bg.rbth.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.