Русия изпробва “невидими” ракети, модернизира стратегически бомбардировачи и конструира нови, информират руски издания, цитирани от БТА и dir.bg.
Бойни стрелби с “невидими” ракети “Искандер-М” ще бъдат кулминацията на руско военно учение, чиято подготовка приключва на полигона Капустин Яр край южния град Астрахан.
Сформирана неотдавна в южносибирското Забайкалие ракетна бригада ще демонстрира как е овладяла над десетте модерни ударни системи, с които бе екипирана през юни, пише “Росийская газета”.
Оперативно-тактическите комплекси “Искандер” са уникална техника. Системите могат да изстрелват с интервал една минута два боеприпаса, включително крилата ракета, и да ги насочват по време на целия полет. По мощност въоръжението на тези установки е сравнимо с ядрена бомба. И обикновената, и крилатата имат обсег близо 500 км и носят боен заряд до половин тон.
През февруари министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу заяви, че още тази година въоръжените сили ще бъдат изцяло окомплектовани с този ракетен комплекс, напомня московският официоз.
Стратегически бомбардировачи от ново поколение
От 2018 г. руската Обединена авиостроителна корпорация планира “трайно да излезе на печалба” и да се нареди сред финансово стабилните компании, заявява нейният президент Юрий Слюсар пред “Комерсант” във връзка със започващото днес в град Жуковски край Москва Международно авиокосмическо изложение МАКС-2017.
Сред “новите, амбициозни проекти” на концерна шефът му откроява започналото производство на модернизирани стратегически бомбардировачи Ту-160. Бойната им ефективност ще нарасне с 50 на сто, те ще получат “абсолютно нов пълнеж, нови двигатели и съответно нови възможности”, уверява той.
Изпълнението на програмата за Ту-160 осигурява и производствена база за проект от следващо поколение – стратегически бомбардировач ракетоносец за далечната авиация на руските Въздушнокосмически сили, който ще се произвежда през втората половина на 2020-те, добавя “Комерсант”.
Източник: dir.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.