Стотици руснаци и чужденци ежедневно присъстват на Вечния огън на Гроба на незнайния войн, където кремълските войници отдават чест
А още полкът дава почетен караул на срещи с чуждестранни делегации. Подборът на кандидати за специалните служни продължава месеци наред. Не всеки може да бъде назначен в такова поделение. Два пъти в годината към 1 април и 1 октомври – списъкът с бъдещите кремълски войници, като правило, е готов. През пролетта и лятото на тази година в Президентския полк ще се влеят младежи от Поволжие, Урал и Западен Сибир.
По принцип, пътят към Червения площад не е затворен за новобранци от други региони. Обаче прието е, че казармата в старинното здание на Арсенала традиционно става втори дом за младежите от руската провинция. Новобранци-московчани се приемат в полка извънредно рядко, изглежда, от опасение, че службата близо до дома ще бъде не толкова подкрепа, колкото препятствие за добросъвестно изпълнение на воинския дълг.
Затова пък на момчета от Татарстан, Алтайския и Красноярския край, Новосибирска, Челябинска, Кемеровска, Омска и Томска области, които в близките месеци ще пробват погоните с букви „ПП”, няма опасност да се изкушат да отскочат до роднините си и да се самоотлъчат.
Техният дом е прекалено далеч. Впрочем, географията за повикване на служба далеч не е главният критерий при подбор на кремълските войници. Президентският полк е част от Федералната служба по охрана и изискванията дори към редовите кандидати са много строги. Да попаднеш в армейските специални служби е много по-лесно, отколкото в кремълските „специални служби” . Например там не приемат младежи с един родител и от неблагополучни семейства. Сред другите „табу” – да няма съдимости и проблеми с полицията в миналото.
Ако до армията младежът е бил под следствие, бил е на отчет в психо-неврологичен или наркологичен диспансер, – тогава за служба в елитарните подразделения не може да става и дума. Когато офицерите на полка изучават личния живот на новобранците, те взимат под внимание и факта дали бъдещите войници имат роднини, които да са били под следствие, или такива, живеещи зад граница. Няма какво да се прави, спецификата на Президентския полк задължава да се взимат под внимание такива нюанси.
Тя диктува и особените изисквания за здравето и външния вид на елитните войници. На сайта на войсковата част е казано, че кандидатът трябва да бъде висок от 175 до 190 сантиметъра, да има добро зрение (не повече от 0,7 диоптъра и на двете очи при нормално цветоусещане) и стандартно съотношение ръст/тегло.
Тоест при ръст от петите до темето, да речем, 180 сантиметъра, войникът трябва да тежи някъде под 70 килограма. Не повече. За кремълците е определен тест за слух. Ако разбираш, какво ти шепнат от шест метра разстояние, – ставаш за Президентския полк. Ако недочуваш някои думи, отиваш в друга военна част. Няма да се намери място в кремълския строй и за любителите на алкохола, а също така и за модните днес сред младежите татуировки.
А приказките, че в Президентския полк взимат изключително младежи със славянска външност, след проверка се оказаха измислица. В някои подразделения особеностите на външните данни на войниците, действително, се взимат под внимание, но като цяло те нямат първостепенно значение.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.