Честит празник, българи! Поклон пред саможертвата на героите, паднали за свободата на България

Честит празник, българи! Поклон пред саможертвата на героите, паднали за свободата на България
От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество.

Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението.

Честит празник, българи!

На 3 март 1878 г. в Сан Стефано, тогава малко рибарско селце близо до Истанбул, е подписан предварителен мирен договор между Русия и Османската империя. Той слага край на руско-турската война и урежда статута на новообразуваната българска държава.

На Трети март България празнува освобождението на родината от петвековното османско робство. Празникът се отбелязва за първи път на 19 февруари 1880 г. (3 март е дата по нов стил) като „Ден на възшествието на престола на император Александър II и заключение на Санстефанския мирен договор“. От 1888 г. се празнува като Ден на освобождението на България.

Историята

През 70-те години на ХIХ век българското национално-освободително движение навлиза в решителната си фаза. На 28 февруари 1870 г. с ферман на султана е учредена Българската екзархия, която обхваща почти всички етнически български земи и население в Османската империя.

Избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. и последвалото го Априлско въстание, потушени с небивала жестокост, както и Сръбско-турската война през 1876 г. карат Европа да се ужаси. Само по време на Априлското въстание са избити повече от 30 000 българи. Глас на протест издигат най-видните личности в света тогава – Уилям Гладстон, Чарлс Дарвин, Менделеев, Гарибалди, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Тургенев, Достоевски. Виктор Юго се провиква: „Идва време, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат!“

Всичко това води до Цариградската конференция през 1876 г., където посланиците на Великите сили подготвят проект за териториални промени на Балканите. Тогава Сафет паша обявява първата Турска конституция, която според Високата порта дава необходимите права и гаранции на малцинствата и обезсмисля конференцията.
На 19 март посланиците подготвят в Лондон нов проект за границите на Западните Балкани. На 29 март Портата отхвърля предложението. Това е краят на мирните преговори. Русия не е готова за война след тежкото си поражение в Кримската война с Турция и нейните покровители Англия, Австро-Унгария и Франция през 1853 г. Тя обаче е изправена пред заплахата да урони престижа си пред балканските славяни, ако не се намеси в тяхна защита. Има и съгласието на Великите сили. Железният канцлер Бисмарк заявява: „Турция няма място в Европа!“

След бурни дебати в коронния съвет на 12 април 1877 г. в Кишинев император Александър ІІ издава манифест, с който обявява война на Османската империя. Силите изглеждат неравни – 494 390 души добре въоръжена и екипирана турска войска срещу 190 000 руска армия на Дунава, подкрепена от 35 000 румънски войници, 7000 български опълченци и финландско военно поделение.

С умели маневри, изненадващо преминаване на Дунава и рисковано зимно настъпление през Балкана руските войски се вклиняват в турската отбрана. Всячески подкрепяни от българското население и местните опълченски чети, войските на ген. Гурко освобождават София. През Троянския проход в подбалканското поле излиза отрядът на ген. Кравцов, а ген. Радецки с войските си и българското опълчение превземат турския военен лагер при Шипка – Шейново и пленяват 23 000 турски войници заедно с командващия Вейсал паша. След героичните боеве при Шипка, Шейново, Стара Загора и Плевен следва мощно настъпление по всички фронтове.

През януари 1878 г. е превзет Пловдив, пада и Одрин. По молба на Високата порта на 19 януари е подписано Одринското примирие. На 3 март 1878 г. в селището Сан Стефано, на 14 км от Цариград, е подписан митичният за всеки българин мирен договор, пише „Труд“.

На картата на Европа отново се появява най-голямата православна славянска държава България. Тя просъществува в етническите си граници само няколко месеца, достатъчни за да я превърнат в национален идеал за поколенията българи. В Сан Стефано се поставя началото на Третата Аспарухова българска държава. Историята й е отредила да бъде на кръстопътя между Изтока и Запада, където сложно и съдбоносно се преплитат интересите на Великите сили. И тя е оцеляла! / patrioti.net


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.