Ту-95: най-шумният символ на Студената война

Ту-95: най-шумният символ на Студената война
През ноември 1952 г. Ту-95 прави първия си полет.

Това е първият съветски междуконтинентален бомбардировач и последният самолет, построен по заповед на Сталин.

Когато започва производството на Ту-95, конструкторите проучват възможността бомбардировачът да получи турбовитлови и реактивни двигатели или пък шест реактивни двигателя. На първия прототип, “модела 95/1”, са монтирани осем турбовитлови двигателя, които имат четири витла с дължина 5,6 м. Това е рекорд по енергийна ефективност във всички режими на работа. Размерът на тези витла и голямата мощ на двигателите превръщат Ту-95 в един от най-шумните самолети в света: дори сонарните системи на подводниците са могли да определят местонахождението му.

Ту-95 е и най-бързият витлов самолет в света и единственият бомбардировач серийно производство с турбовитлов двигател. Споделя славата на машината с най-продължителен живот заедно с американския Б-52: и двата самолета излитат за първи път през 1952 г. и продължават да се използват и до ден-днешен.

През лятото на 1955 г. бомбардировачът е представен публично на парад в Москва по случай Деня на авиацията. Ту-95, наричан от НАТО с кодовото име Bear (Мечка), получава много добри отзиви от чуждестранните специалисти.

Общо през цялата история на Ту-95 са създадени над 20 негови модификации и Експерименталното конструкторско бюро “Туполев” изгражда различни самолети, базирани на този модел. През  1957 г. първия си полет прави Ту-116 – самолет, предназначен за пътуванията в чужбина на ръководителите на СССР. На практика той е като Ту-95. Разликата е в товарното отделение, където е разположена херметическа кабина с два салона за 20 души, кухня и пространство за работа.

Малко по-късно излиза серията пътнически самолети Ту-114: самолет за полети на дълги разстояния, който също е изграден на базата на Ту-95. Заради голямата продължителност на полетите кабината има отделение с легла и кухня, а сред екипажа винаги някой е готвач.

Ангел Джамбазки

На борда на ТУ-95 за първи път в СССР е монтирана микровълнова печка, за да се топли храната на екипажа.

Цар Бомба и други експерименти

По време на ядрените и термоядрени изпитания, Tу-95 транспортира бомбите до тестовите полета; освен това самолетът е оборудван с барабанна установка за изстрелване на шест крилати ракети Хикс-55 в товарното отделение. Освен в товарното отделение, Tу-95 има капацитет да носи още десет ракети под крилата.

За да се направят опитите с водородната бомба AH602, която е способна да освободи мощност от 60 мегатона и е кръстена Цар Бомба, е построен един-единствен самолет Tу-95Б. Бомбата, заедно с парашутната система, тежи над 27 т и не се побира в товарното отделение, затова в самолета трябва да се монтира мощна опора, пантите на люка за бомби са отстранени, а външната страна е боядисана с отразяваща боя.

3 ВМРО

Ту-95 няма изстрелващи се седалки, така че при извънредна ситуация екипажът трябва да напусне самолета през редовния люк зад предния колесник. Между седалките има транспортьор, който се задвижва от бордовия инженер; пилотите, щурманите и инженерите сядат на него и се насочват към изхода, а снайперистът от опашката сам напуска бомбардировача.

По време на експлозията, която е извършена на 30 октомври 1961 г., Ту-95Б се намира на разстояние 39 километра. След приземяването му инспекционна група установява, че фюзелажът и крилете са обгорели, а частите от алуминий, които са се подали, са се стопили и деформирали. Екипажът на самолета с командира Андрей Дурновцев се радва от взетото незабавно решение той да не прави опит с друга бомба от трета степен (чиято мощ е по-голяма с до 100 метагона).

През 1962 г. Ту-95Б участва със същия екипаж в други опити с термоядрени бомби. През 1970-те години самолетът се оказва необходим, за да транспортира спешно от Москва до Новосибирск самолета Ту-144 и за целта се монтира същата подпорна конструкция като за Цар Бомба.

Военно приложение

В съветско време задачата на Ту-95 е главно да бъде под тревога и готов за нападение на стратегически цели на потенциален враг в случай на необходимост. Тези нападения се извършват по най-кратния път – през Северния полюс. За тази цел са изградени летища на плаващи ледени рафтове. През 1958 г. два Tу-95 успешно се приземяват на едно от тези летища въпреки трудностите при спирането на леда. С развитието на техниката за зареждане с гориво при полет необходимостта от тези плаващи летища отпада.

Сред задачите на бомбардировача е и да сплашва американски самолетоносачи.

“Възложиха ни : засечен бе самолетоносач в Атлантическия океан, на тези и тези координати. . . И излетяхме. Много преди да стигнем до целта слязохме близо 200 м, за да не могат да ни засекат с радара, и започнехме да се приближаваме. Прелитахме над целта, снимахме я и правехме сплашващи жестове”, спомня си ветеранът от авиацията за полети на дълги разстояние Виталий Волков.

“Веднъж  те ни изненадаха: от самолетоносача “Америка” (до Азорските острови) излетяха четири изтребителя, те ни притиснаха и ни насочиха към САЩ. Командирът се свърза с базата и съобщи какво се е случило. От базата ни заповядаха да си пробием път през вражеската обсада. Така че натиснахме яко на газта и се отдалечихме . . .”


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !




Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.