Специално за руските спецназ: три много мощни руски пушки

Специално за руските спецназ: три много мощни руски пушки
В Русия се появиха автомати, които пробиват стени, а също и снайперистко оръжие, на което няма да му се изплъзне нито една цел.

Силите за специални операции са една от най-затворените структури в страната. Тези подразделения използват редица много ефективни оръжейни комплекси, чието производство е ограничено. За тях не е прието да се говори на всеослушание.

ШАК-12

ШАК-12

ШАК-12

Interpolitex

През 2017 г. за подразделенията на специалните части на Федералната служба за сигурност (ФСБ) е разработен едрокалибреният автомат ШАК-12, който използва едни от най-мощните патрони в света – 12,7х55 мм.

Според разработчиците му оръжието е създадено за близък бой в пределите на града и ще позволи противникът да бъде унищожен, дори ако носи висок клас защитни средства. Освен калибъра, главната особеност на патрона, който може да пробие тухлена стена, е неговият “възпиращ ефект”. По този начин куршумът запазва максималната си ефективност при късите разстояния на близкия бой и “бързо губи енергия и мощ при увеличаване на дистанция на стрелба”.

Казано по-просто, обикновеният патрон за ШАК-12 ще бъде ефективен на разстояния до 100 метра. Оръжието може да действа и с бронебойни патрони, които вече ефективно ще могат да поразяват лекобронирани цели на разстояния до 300 метра.

Автоматът освен това е направен по системата булпап (пълнителят е изнесен под приклада, зад спусъка), което позволява оперативните работници да използват оръжието по-удобно и по-ефективно в затворени малки пространства.

Пълнителят на автомата е за 10 и 20 патрона. А превключвателят за смяна на огъня се намира в задната част на оръжието, зад пълнителя.

При това за намаляване на отката от мощния патрон с калибър 12,7х55 мм, ШАК-12 има двукамерна цевна спирачка-компенсатор и гумена подложка. Освен това на автомата може да се сложи заглушител, подцевен гранатомет, а също и различни оптични и колиматорни мерници с помощта на планките “пикатини” отгоре и отдолу.

Снайперистка пушка DXL-3

DXL-3

DXL-3

Lobaev Arms

Това е една от малкото частни разработки на руския оръжеен пазар, която във версиите си от 2010-а и 2011 г. и досега е на въоръжение във ФСБ, отговаряща за охраната на президента и ръководителите на страната.

Пушката е направена от свръхздрав авиационен алуминий и може да се използва в температурен диапазон от -45 до +60 градуса.
DXL-3 използва боеприпас .338 Lapua Magnum, който позволява на снайпериста да поразява цели на разстояние до 1800 метра, а това не е никак зле в условията на съвременния бой.

Разработчиците са успели да намерят решение за ключов проблем на калибъра .338 Lapua Magnum при изработването на пушката, а именно последствията от работата на снайпериста с патрон с такъв свръхмощен калибър. Така при използването на .338 LM са отбелязани дори случаи на отлепване на ретината, а да не говорим за традиционните синини на рамото и болките в раменната става.

Конструкторите от Lobaev Arms са успели да решат тези проблеми – те са намалили отката на пушката, повишавайки в също време групираността на стрелбата и са улеснили оперативните работници да направят този един-единствен изстрел при изпълнението на бойната задача.

Както отбелязват конструкторите, пушката се използва както от подразделенията, които работят в градски условия, така и от частите, действащи в пресечена местност.

АН-94

АН-94

АН-94

Виталий В. Кузмин

В средата на 90-те години в Русия се появи един от първите автомати, който трябваше да смени остарелия АК-74 на въоръжение в армията. Това е автоматът Никонов АН-94 “Абакан”.

Това оръжие е създадено за най-разпространени патрони родно производство 5,45х39 мм и успя да коригира ключов недостатък на АК-74 – лошата групираност на стрелбата.

Конструкторите успяха да създадат оръжие серийно производство на принципа на отместения импулс на отката по време на стрелба. Казано по-просто, откатът след изстрела се усеща само след първите два изстрела. Съответно “подскоците” нагоре на цевта стават само след като тези два куршума излетят от ствола и третият се окаже в патронника.

Благодарение на тези особености оръжието използва режим на стрелба на откоси от по два изстрела и си спечели симпатии сред подразделение на руските спецназове.

Само че АН-94 се оказа твърде претенциозен за използване и обслужване, и не бе подходящ за ролята на масово оръжие в ръцете на необучени или слабо обучени срочно служещи. Затова Министерството на обраната се ограничи с покупки на неголеми партиди за подразделенията на спецназа. / bg.rbth.com

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !