Смъртоносни делфини: историята на водолазите от военните спецчасти на СССР

Смъртоносни делфини: историята на водолазите от военните спецчасти на СССР
„Делфините“ – военните водолази на Съветския съюз, са създадени бързо след избухването на Втората световна война.

Това звено играе важна роля в пораженията над Германия и Япония и в продължение на дълги години тези бойци остават незаменими подводни скаути и саботьори, които участват тайно в много от конфликтите по време на Студената война.
Едва през 1990-те години славната история на „Делфините“ излиза наяве.

Представи си, че си на мисия да взривиш военноморска база на твои противници. Скачаш с парашут в морето – на 30 км от брега.

Може да се окажеш в епицентъра на ужасна буря, но това не е важно – единственото, което е от значение, е задачата пред теб.

Плуваш, преминавайки през военноморски мини, сигнални кабели и други капани. Намираш се в постоянна опасност. Под теб е черната морска бездна, над теб – прожектори и добре въоръжена охрана, която следи от брега. Натоварването е голямо, а шансовете за провал, а дори и смърт – огромни. Звучи ли ти страшно?

Подводни супер-войници

Подобна мисия нямаше да ти звучи толкова страшно, ако беше водолаз и член на „Делфините“ – специалното подводно звено на Специалните сили на СССР. Щеше да бъдеш добре подготвен за тази работа, а, щом си завършил необходимото обучение, задачата да взривиш военноморска база нямаше да ти изглежда толкова тежка мисия.

Обучението ти щеше да е нещо наистина специално – дори и по военноморските стандарти. Като кадет в продължение на 7 седмици щеше да спиш по 3 или 4 часа на денонощие. А всеки от тези дни щеше да е изпълнен с 15 часа обучение… в допълнение към тежките физически упражнения. „Делфините“ трябва да могат да оцеляват в почти нечовешки условия. Така че, разбира се, не всеки може да се справи с работата в това звено. Едва един от 20 кадети успява да премине първата фаза от обучението.

Това обаче е само началото. През следващата фаза (11 седмици) щеше да усвоиш стрелба с всякакви оръжия – но и бой без никакви оръжия. Щеше да се научиш да управляваш различни превозни средства, да скачаш с парашут, да минираш и да се катериш. Ти и твоите колеги щяхте да формирате групи от по двама, трима или четирима. А групите ви щяха да се научат да си разменят команди, които да ви позволят да действате заедно като един механизъм. Това ниво на сътрудничество е абсолютно задължително за всяка мисия.

Последната фаза продължава 8 седмици. През това време трябва да преминеш през обучение в различни морски бази и да се научиш как да действаш на специфични терени. Водолазите специализират в различни региони – Латинска Америка, Северна Америка, Южна Азия, Близкия Изток и други. Интересите на съветската родина трябва да се бранят навсякъде!

Борба с нацистите и японците

Военните водолази се появяват за първи път в СССР едновременно с тези навсякъде другаде по света – през смутните дни на Втората световна война. Създадени през август 1941 г., тези нови единици имат мисии да събират информация, да взривяват бази и мостове и да потапят лодките на противниците.

Тези сили стават незаменими, особено в Ленинград (днешния Санкт Петербург), тъй като помагат за полагането на „Пътя на живота“, построен през езерото Ладога и единствен начин за транспортиране на стоки до града по време на блокадата. Въпреки тежките бомбардировки, професионалните гмуркачи неуморно поправят пътя.

СССР побеждава Германия. Скоро специалните сили, включително водолазите, минават на изток, като подпомагат победата над Япония. Когато войната най-сетне приключва, правителството решава да разпусне специалното подводно звено.

Специални техники

Различни лидери, включително известният маршал Георгий Жуков, правят опити да реорганизират военноморските специални сили и това е сторено в края на 1960-те години. През 1970-те звеното, наречено „Делфини“, е пресъздадено в рамките на ГРУ (Главно разузнавателно управление) на Специалните сили. Тогава съветите трябва да наваксат от западняците по отношение на технологиите, екипировката и въоръжението на гмуркачите.

Те успяват и оборудват водолазите с несравними оръжия, включително подводни автомати АПС и подводни пистолети СПП. „Делфините“ разполагат и със специални подводници „Пираня“. Макар и малки, те са способни да транспортират водолазите на разстояние до 1600 км и да издържат в режим без поддръжка до 10 дни.

Навсякъде по света

Тъй като напрежението по време на Студената война нараства, „Делфините“ са винаги в готовност. В случай на пълномащабна война, те могат да опитат да разрушат цялата западна комуникация през Атлантическия и Тихия океан и да разделят враговете на СССР едни от други. Както вероятно знаете, това никога не се случва.

Но така или иначе водолазите нямат време за губене. Те участват в почти всеки конфликт през Студената война. А такива има много. Работят в Никарагуа, Ангола, Мозамбик, Виетнам, Етиопия и много други. Разбира се, участието им винаги е неофициално – а официално те се използват като военни съветници.

След разпадането на Съветския съюз през 1990-те звеното на „Делфините“ отново е разпуснато. Това обаче не означава, че уменията на военните гмуркачи са загубени.

Целият персонал и техните технически умения се използват в различни звена на руските Сили за специални операции. / bg.rbth.com

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !


Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *