Самарският авиационен завод: да наводниш съветското небе с “летящи танкове”

Самарският авиационен завод: да наводниш съветското небе с "летящи танкове"
Един от най-големите авиационни заводи в Русия – “Самара” – възниква след немското настъпление през 1941 г., което предизвиква евакуация на завод от град Воронеж.

В своя нов облик фабриката предстои да се превърне в рекорден производител на щурмоваците “Илюшин” – жизненоважни за победата във Втората световна война, както и за следвоенната съветска авиационна индустрия.

Великата Отечествена война се превръща в най-важния етап от развитието на руската авиационна индустрия. В резултат на мащабните евакуации на промишлените предприятия от центъра на страната самолетните заводи никнат там, където никога преди не са съществували такива. Един от тях е и самарският, който днес е сред най-големите заводи в страната. Всичко започва в далечната 1941 г., когато на мястото на днешните цехове и хангари има само изгоряла от слънцето волжска степ.

Предшественик на самарското предприятие е воронежкия авиационен завод, построен в годините на първата петилетка – през 1932 година. В навечерието на войната обаче е добре установен производствен център, който създава десетина вида самолети. От конвейрите му до 1941 г. излизат стотици щурмоваци Ил-2 – знаменитите “летящи танкове”. Избухването на войната обаче води до бързото интензифициране на производството на самолети. До есента воронежкото предприятие започва да произвежда по 15 щурмовака дневно.

Промяна в посоката

Но бързо става ясно, че Воронеж не е най-сигурното място за производството на стратегически важни за фронта продукции. На 1 октомври Вермахтът приближава Харков – едва на 250 км от Воронеж. Правителството взема решение за скоростна евакуация на завода навътре в страната.

За временното разполагане на цеховете и оборудването е избран град Куйбишев – днешната Самара. Там вече има платформа за строителството на аналогичен авиационен завод. Затворническият труд се оказва особено полезен за неотложните работи на монтажните линии, а още през декември заводът изкарва първата си продукция.

Специализацията на завода е запазена: той е почти изцяло ориентиран към производството на щурмоваци Ил-2. Но те са крайно недостатъчни за фронта. Загубите на съветски самолети в първите месеци от войната се оказват огромни и едва се компенсират от преустроената военна промишленост.

Първоначално Куйбишевското предприятие прави по един самолет дневно. А за ръководството на страната подобни темпове са катастрофални. Йосиф Сталин поверява на директорите на завода отговорността да вдигнат производствените показатели. В резултат от това в рамките на няколко месеца производството на Ил-2 се увеличава неколкократно. В рамките на войната съветските заводи създават повече от 36 хил. броя, превръщайки Ил-2 в най-масово произвеждания самолет в историята. И внушителните 75% от общото количество идват именно от Куйбишевския завод.

Обръщане към Туполев

След войната властите решават да оставят евакуираното в Куйбишев оборудване, а във Воронеж започват от нулата ново производство. На куйбишевци им предстои да се заемат със стратегическата задача по създаването на стратегическа авиация, способна да носи ядрено оръжие и да нанася ядрени уреди. Нейното ядро ражда серия от самолети “Туполев”, а през 1949 г. първият Ту-4 излиза от монтажната линия – бомбардировач, създаден по модела на легендарния американски B-29, който пуска атомните бомби над Хирошима и Нагасаки. През 1954 г. този самолет е използван при първите полеви тестове на съветската атомна бомба.

Между 1950-те и 1970-те работниците в Куйбишев усъвършенстват семейството на бойните самолети “Туполев”. Нов етап от неговото развитие става Ту-95. Той и неговите модификации са в основата на стратегическата авиация на Въоръжените сили на СССР в продължение на няколко десетилетия.

Платформата на Ту-95 е толкова гъвкава, че се използва и за производството на цивилен самолет. Пътническият Ту-114 е именно такава модификация – той е уникален с това, че за повече от 20 години експлоатация никога не претърпява злополука. Доверието в надеждността му е толкова голямо, че през 1959 г. съветска правителствена делегация начело с Никита Хрушчов отлита към Вашингтон с все още неизпитан Ту-114.

През 1969 г. в Куйбишевския завод започва и серийното производство на пътническия Ту-154, който в продължение на 30 години формира основите на съветския, а след това и руския флот за гражданска авиация.

Днес, след икономическата криза от 1990-те години, компанията се възстановява бързо, макар много от производствените елементи да се възстановяват от нулата. Пилотен проект на самарския завод е самолетътvv, който в бъдеще трябва да съставя основата на руската военнотранспортна авиация. През 2014 г. беше поставен въпросът за производството на модел Ил-114, който трябва да стане основен за обслужването на местните авиолинии. / rbth.com

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !