Родова памет ! Не искаме да се кълнем

Родова памет ! Не искаме да се кълнем


„Не искаме да се кълнем! Не сме сърби!”
Бунтът на 1200 новобранци от Македония през 1914 г. в Крагуевац разтърсва града
Скръбен е всеки Втори юни; заради ония най-добри чеда на отечеството ни, за които страданията на народа ни под чужд ярем са били по-непоносими от собственото страдание. Но дваж по славен ден е Втори юни; защото “как сладко е да се умре за отечеството!” – извикал миг преди да бъде обесен Георги Измирлиев-Македончето пред събралото се множество.

Свикнали сме на тоя ден да помълчим в памет на загиналите за България, а сякаш позабравяме ония всекидневни смели дела на стотици хиляди наши предци през цялата ни 1335-годишна история като държава, които не блестят с ефектна смърт под град от стрели или куршуми, но за които мъжество е нужно не по-малко; а и безмерна любов към България . . .

* * *

Eдна случка се разказва под индиго в стотици интернет страници в отделите “На тоя ден” – за подвига на новобранците от Македония, които отказват на 10 април 1914 г. в Крагуевац да се закълнат във вярност на сръбския крал и на сръбската държава под звуците на тогавашния сръбски химн “Боже правде . . .”.

Непонятно как в кратък текст от точно два реда авторите му успяват да постигнат невероятна гъстота на неверните твърдения. Вероятно не трябва да се чудим толкова – мрежата е препълнена с исторически небивалици, преписвани в милионен тираж. Още в началото обаче се чувстваме длъжни – преди да продължим, да изправим тия кривици; за да не играем на “развален телефон” поне в този случай . . .

Българските младежи от Македония, участници в Бунта на новобранците в Крагуевац през 1914 г., са “около 1200”, както уточнява в спомените си участникът в събитията Константин Гр. Ангелов от с. Свети Никола в Овчеполието (част от неговите спомени вж. в Извори); неизвестно как в двуредовите съобщения броят на българските новобранци-бунтовници става 2200. Същият извор ни е осведомил, че присъствали “чуждестранни представители от Белград – поканени за случая”, но какви точно са тези представители – дипломати, журналисти, туристи, артисти, ние не знаем; за това е още по-малко оправдано да се твърди, че на клетвата присъствал “дипломатическият корпус”. И накрая – за да си отмъсти за бунта сръбската военна власт била разстреляла всеки десети от българските новобранци, т. е. жертвите трябва да са били 120 души. По-долу ще се върнем на броя на загиналите, защото изворите подозрително си противоречат, но във всеки случай със сигурност ни е известен само един загинал – Илия Ордев от с. Свети Никола, Овчеполско; други двама (или четирима) от същото село изчезват безследно. С други данни не разполагаме.

* * *

Още едно уточнение трябва да направим, макар и съвсем набързо. Опитахме се да локализираме точното място на Бунта на новобранците; защото в разказ за кое да е историческо събития трябва да бъдат налични няколко съставляващи – какво, кога и къде се е случило; пропуските не са желателни.

Не беше съвсем лесно откриването на точното място на бунта в съвременния Крагуевац. За радост разполагаме с добро описание в спомените на Константин Гр. Ангелов. От запазените до наши дни казарми в града се спряхме категорично на една сграда в казармата “Радомир Путник” в самия център на Крагуевац, на левия бряг на р. Лепеница. Казармата е изоставена след американска бомбардировка през 1999 г., но сградата (вж. Изображението), пред която се разиграват събитията, за които става дума днес, не е засегната. Съвременната военна част в Крагуевац е разположена в казарма в северозападните покрайнини на града.

Сравнение с казармата “Ратко Митрович” в близкия град Чачак ни убеди, че сме намерили, с голяма доза сигурност, точното местоположение на Бунта на новобранците – сградата от старата казарма в Крагуевац е точно копие до сантиметър на двете ранни крила на главната фасада на чачакската казарма, за която знаем със сигурност, че е строена между 1904 и 1909 г.; краят на строителството е ознаменувано с издаването на цветна пощенска картичка. Не по-късно от това време е строена и сградата в Крагуевацката казарма, за която в нашия извор е споменато, че през 1914 г. е била “нова, голяма, модерна сграда”.

Друг от изворите ни, (Кирил Пърличев, Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915 г.), София, 1917, с. 64), ни осведомява, че новобранците са били събрани пред казармата “Петър Караджорджевич” и, както става ясно, настанени – поне част от тях, там по-късно. Ще уточним само, че казармата “Петър Караджорджевич” се намира не в Крагуевац, а в съседния град Топола и тя е най-старата казармена сграда в Сърбия – от първата половина на ХIХ в.

Търсеното от нас място на Бунта на новобранците от 1914 г. е обширният запуснат днес плац пред ранната сграда в бившата Крагуевацка казарма “Радомир Путник” в центъра на града, в близост до Първа гимназия.

* * *

След тези наложителни, мисля си, уточнения е време за основния разказ, който по принуда трябва да бъде тук изключително кратък. Ще използваме разказ на участник в тези събития – Константин Гр. Ангелов (Сб. Македония, София, 1978, с.591 и сл). Всъщност няма много за разказване – героизмът и мъжеството се описват лесно и кратко; само страхливостта, глупостта, подлостта и предателствата изискват повече пояснения.

След заграбването на голямата част от Македония в резултат на Междусъюзническата война (вж. Свързани текстове) сръбската войска подлага на нечуван терор българите в областта – всъщност преобладаващата част от нейното население; на причините за подобно варварство ще се спрем друг път, може би. Значителна част от младежите в донаборна възраст бързат да напуснат сръбската окупационна зона или се включват във въоръжената четническа борба срещу нашествениците. Поради забързания ход на събитията значителна част от тях не успяват да избегнат насилственото им военизиране в същинска Сърбия; първоначално – за полагане на клетва за вярност към сръбската държава.

Около 1200 български младежи са превозени с влак до Крагуевац за настаняване в тамошната казарма. На 10 април 1914 г. всички те – предварително обезоръжени, смело отказват да положат клетва. Измъчвани и подлагани на нечувани страдания и унижения, те не се пречупват чак до началото на Първата световна война през юли същата година, когато са разпределени във военни части с подавляващо преобладаване на сърби – всеки двама българи са разпределяни в “десетки” с още 8 етнически сърби. Това съотношение трябва да се запомни; скоро ще стане ясно защо.

* * *

Въпреки някои противоречия в изворите (тук ще ползваме Коста Църнушанов, Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, София, 1992) са известни имената на (част?) от загиналите и безследно изчезналите в резултат на изтезанията участници в бунта от Овче поле: във военния затвор в Крагуевац загива Илия Ордев; безследно изчезват (вероятно убити на път за Ниш) винаги засменият Стоян Манев Буюклиев, Христо Веселинов, Коне Лазов Шанин и Тоде Серимовски. Да се помни!

————–

Извори

“Строени [на 10 април 1914 г.] пред казармите [вж. Изображението], новобранците бяха печални и мрачни. Те слушаха патриотичната реч на свещеника неми и с наведени очи . . . Изведнъж се разнесе вик: “Не искаме да се кълнем!”. Цялата дружина като един човек отказа да положи клетва . . . Две отделения от 1-3 полк обградиха с ножове на пушките своите “новоосвободени братя” . . .”

Из дописка във в. “Радничке новине” от 17 април 1914 г.

“България загуби Балканската война . . . Започна ново робство под сърбите и гърците . . . Дойде ред да се събере и първият набор войници от Македония [за сръбската войска] . . . На . . . 10 април 1914 г. – неделя, който бе ясен, слънчев [ден], след църковен отпуск, на плаца на I и II батальон [в Крагуевац] (от лявата страна на р. Лепеница) бе строена войската в каре, а в средата бе издигнат аналой, при който бяха наредени духовенството, военните чинове . . ., висши административни чиновници, чуждестранни представители от Белград – поканени за случая, [както] и цялото гражданство . . .

[Когато настана време за клетвата] настъпи решителният момент! За миг въздухът бе процепен от оглушително ура-а-а! Не приемаме! Не сме сърби! и пр. и пр. Войнишкият строй при команда “мирно” се наруши, разстрои се, разбърка се. Настъпи неописуем хаос. Всички присъстващи бяха слисани и изненадани. Офицерите – разярени, с извадени саби, размахваха, биеха; обаче без резултат – безредието още повече се разрастваше. Гражданството – мъже, жени, деца, бе изпаднало в паника, озъртайки се назад и бягайки, препъваха се едни други, падаха, ставаха, трупаха се на грамади и ужасени издаваха отчаяни писъци . . . [Това бе] картина на истински бунт . . .

Новобранците, преследвани от сръбската въоръжена чета (рота) и от офицерите с извадени шашки, бяхме пръснати по целия плац в безредие – те биеха и връхлитаха върху нас, а ние с празни ръце, предпазвайки се от ударите, разширявахме кръга . . .

Целта се постигна. Това, което трябваше да се покаже пред сърбите и пред чуждите представители – че ние не сме сърби, както те ни представляваха пред външния свят, и че не искаме да се кълнем за вярност на сръбската държава, го манифестирахме в случая пред самите тях . . .”

Из спомените на Константин Гр. Ангелов от с. Свети Никола; Държавен военноисторически архив, ф. 42, оп. 1, дело 284, л. 1-6

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=655715

(Забравеното Тиквешко въстание)

http://www.segabg.com/article.php?id=661366

(“Букурещкият мир ни обрича на робство, по-тежко от турското”)

http://www.segabg.com/article.php?id=664543

(За свободна българска Македония)

Източник: segabg.com

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !