Разузнаването: България е фокус за специалните служби на балканските страни и глобалните сили

Разузнаването: България е фокус за специалните служби на балканските страни и глобалните сили
“България традиционно се явява фокус на траен интерес от страна специалните служби на балкански страни, както е и обект на внимание на глобалните сили и на някои близкоизточни държави.

Основната цел на разузнавателните служби, опериращи срещу страната ни, е придобиване на данни за политиката и икономиката на Р България, дейността на структурите на българското национално малцинство в съседните и близки държави и противодействие на влиянието на Р България в други балкански страни.

Специален интерес за тези служби представлява възможността за придобиване на информация, отнасяща се към ЕС и НАТО.”

Това е записано в доклада за дейността на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) през 2017 г., който е качен на сайта на службата.

За това дали има терористична заплаха,

в документа на ДАР пише: “Независимо от понесените поражения в Ирак и Сирия през 2017 г., терористичната организация „Ислямска държава“ (ИД) продължи да присъства в конфликтната зона (Сирия и Ирак) и все още разполага с оперативен капацитет за нанасяне както на военни удари, така и за извършване на терористични атаки.

След загубата на значителни територии групировката започна прилагането на нова стратегия и тактика, включваща прехвърляне на част от бойците си в други региони и преминаване към дейност в условия на нелегалност в Сирия и Ирак.

Засилва се и пропагандната кампания в интернет и социалните мрежи, насочена към симпатизантите на групировката в чужбина с цел тяхната радикализация и стимулирането им за организиране на терористични атаки в страните, в които живеят.

Във връзка с това терористичната заплаха за Европа остава висока, като носи по- рисков характер за западните държави – преки участнички с военни сили в международната коалиция за борба с ИД.

На фона на военните поражения на ИД съперничещата групировка „Ал Каида“ се опитва да привлече част от бойците и привържениците на ИД на своя страна. В Сирия, Йемен, Сомалия, страните от Сахел и др. организацията демонстрира постоянна активност, влияние и военни възможности.

Реална заплаха представляват завръщащите се в европейските страни джихадисти, както и самостоятелно радикализирали се лица, които в терора намират средство за отрицание и борба с европейския начин на живот и ценностна система”.

ДАР прави и оценка на външната среда за сигурност:

“През 2017 г. външната среда на сигурност запази сложния си и динамичен характер, предизвикан от измененията в балансите на силите в геополитически, икономически и военен аспект. През годината доминираха националните интереси и борбата за надмощие на глобалните и регионалните сили. Променливите баланси и конфигурации в международните отношения обуславяха основните рискове и заплахи за националната сигурност и интересите на Р България. Продължиха и опитите за хибридно въздействие върху Р България, включващо целия арсенал от подходи и действия за оказване на влияние в политически, икономически, дипломатически, културен и пропаганден аспект.

Продължаващите кризисни процеси в региона на Близкия изток и Северна Африка, района на Сахел, Централна и Югоизточна Азия и Балканите бяха основен генератор на нестабилност, политически, икономически и асиметрични рискове и заплахи за Р България. Развитието на технологиите за производство на оръжия за масово унищожение и средства за тяхната доставка от Северна Корея, както и агресивната външнополитическа риторика на Пхенян продължиха да бъдат сериозно предизвикателство към международната общност”.

Разузнаването анализира и регионални предизвикателства:

Близък изток и Северна Африка (БИСА) –

и през 2017 г. се запази обширна зона на несигурност в региона на БИСА, формирана от политическата нестабилност в страните от региона (особено Сирия, Ирак, Либия), задълбочаващото се етническото и религиозно противопоставяне, сепаратистките настроения сред малцинствата, както и сриналата се икономическа и хуманитарна обстановка. Тези процеси генерират бежански стремежи и миграционни потоци към Европа, както и терористична опасност за европейските страни. Близкоизточният мирен процес продължава да е в застой, без ясна перспектива за намиране на решение в средносрочен план.

Обстановката в Персийския залив от своя страна генерира риск от политическа дестабилизация, която може при определени обстоятелства да доведе до криза в доставките за световните пазари на енергоносители.

Западни Балкани –

през 2017 г. сътрудничеството между страните от Западните Балкани на регионално и двустранно ниво бележи активизиране, ключово значение за което имаше стремежът им за интегриране в Европейския съюз и НАТО. В подготовката си за председателството на Съвета на ЕС страната ни лансира като основни политически приоритети развитието на Западните Балкани и ускоряване на европейската им перспектива, което допринесе за редица положителни развития в региона.
Едновременно с това обаче обстановката в региона продължи да се влияе от фактори на нестабилност: прояви на национализъм и сепаратизъм, етническо и религиозно недоверие и противопоставяне, слаби държавни институции, липса на върховенство на закона, тежко социално-икономическо състояние, крехка ситуация по
линия на сигурността.

В средносрочен план опасността от широкомащабни кризи с етнически или религиозен характер в региона е ниска, но евентуалното им възникване може да има сериозни негативни последствия за стабилността и сигурността както в регионален план, така и за Р България.

Украйна –

през 2017 г. ситуацията в източните райони на Украйна остана тежка и без възможности за стартиране на реален политически процес за решаване на кризата. Липсата на развитие в положителна посока по линия на сигурността в Донбас задълбочава социално-икономическите проблеми в страната.

Продължаващото противопоставяне между различните вътрешни и външни интереси създава предпоставки за превръщането на украинската криза в нов замразен конфликт на европейска територия. Във връзка с това и предвид рисковете, които създава тази ситуация както по линия на сигурността, така и в икономически план, тя налага постоянен ангажимент и политически действия и решения от международния фактор, включително и от Р България в качеството й на страна – членка на ЕС и НАТО. / segabg.com

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !


Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *