Пушки или масло в Българската армия ?

Пушки или масло в Българската армия ?

Пушки или масло в Българската армия? Дилемата каква част от публичните средства да бъде харчена за военни цели е стара почти колкото самите държави. Всъщност почти до края на Средновековието не е имало особена разлика между личния бюджет на монарха и този на държавата, която той управлява. Така че военните разходи са били по-скоро лични разходи на коронованата особа, позволяващи й да брани своята територия и да се бори за чужди. Чак до изобретяването на огнестрелните оръжия и артилерията най-много пари са отивали за наемане и издръжка на войниците, а не толкова за въоръжение.
Средновековните армии са били малобройни. Разбира се, многократно по-малко от днес е било и населението на света. Но дори и в Трийсетгодишната война (1618–1648), за която се смята, че бележи началото на Новото време, воюват армии, не надвишаващи 12 хил. души. През XVIII век армиите на двете най-големи световни сили .

Англия и Франция обикновено са около 1% от тяхното население. Все пак през 1780 г., когато английският крал е във война с американските си колонии, както и с Франция и Испания, в неговата армия служат 2,8% от жителите на страната. Безкрайните Наполеонови войни, които разтърсват Европа в началото на XIX век, довеждат до значително увеличение на мъжете под оръжие. През 1810 г. те достигат 5% от населението на Англия, 3,9% в Прусия, 3,7% във Франция и 2,4% в австрийската Хабсбургска монархия. След това през почти целия XIX век този показател отново пада до около и под 1 процент за почти всички европейски държави. Рекордно ниска е милитаризацията на САЩ – едва 0,2% от американците са в армията, макара че в края на 19-ото столетие отвъдокеанската сила вече разполага с най-голямата икономика в света.

Числеността на армиите, а заедно с тях и размерът на военните разходи нарастват рязко по време на двете световни войни през първата половина на миналия век. В Първата световна Германия и Франция поставят под оръжие по 13% от населението си, Великобритания – 9%, Италия – 8%, Австро-Унгария – малко над 7%, Русия – 7%. Но може би на най-голямо мобилизационно напрежение е подложена България, която събира в армията близо 800 хил. души при население от 4,5 млн. души. Във Втората световна най-големите сили пращат по бойните полета между 8 и 12 процента от своето население. Вероятно най-голямата въоръжена сила, съществувала в човешката история е съветската армия от 1945 г. Тогава тя наброява 12,5 млн. души.

След Втората световна война числеността на армиите бързо спада, но нараства временно по време на локални конфликти. През 1952 г., когато бушува Корейската война, в СССР под оръжие са 3,1% от населението, а в САЩ – 2,2%. За Франция най-високият показател за втората половина на ХХ век (2,2%) е достигнат през 1960 г. Още една вълна на намаляване на армиите идва след Студената война. В края на ХХ век в британските въоръжени сили служат само 0,37% от жителите на страната, а във френските – 0,65%.
Трябва да се има предвид, че след XVII век колебанията във военните разходи на отделните държави вече не са правопропорционални на числеността на техните армии. Все по-важни и по-скъпи са вложенията в модерни оръжия и укрепления. Оръдията стават все по-големи и по-скорострелни, а Първата световна война довежда до революция във въоръжението с появата на танковете, изтребителите, бомбардировачите, ръчните гранати, бойните отровни газове. Във Втората световна всички оръжейни системи увеличават рязко своята мощ, скорост, обсег, точност и бронева защита. Накрая идва изобретяването на атомната бомба, която дава нов мощен тласък на надпреварата във въоръжаването.

Размерът на военните разходи може да се измерва по два начина – като процент от общите правителствени харчове или като дял от брутния вътрешен продукт на съответната страна. Трябва да се има предвид, че почти до края на XIX век никъде по света няма пенсионно осигуряване и социално подпомагане, поради което военните разходи доминират в структурата на държавния бюджет. Според някои съвсем приблизителни изчисления в Атинската държава от времето на Перикъл за военни цели са били предназначени около една трета от публичните разходи, а в Римската империя от I век сл. Хр. – половината. През XVII век европейските държави харчат средно по 46% от бюджета си за армията, а през XVIII – по 54%. В Наполеонова Франция този процент достига до 75. По това време от особена важност е била способността на държавите при започването на война бързо да намерят големи суми пари на финансовия пазар.
Разбира се, разходите за армията достигат връхна точка по време на двете световни войни. През 1917 г. военните разходи са 96% от бюджета на Русия, 90% от този на Великобритания, 86% в Германия и 71% във Франция. Подобна е ситуацията и по време на Втората световна война. След 1945 г. и със затихването на политическите трусове, свързани с деколонизацията, военните разходи на Франция и Великобритания падат до една пета от техните бюджети, а през 70-те и 80-те години и още по-ниско.

Ако гледаме другия показател – съотношение на военните разходи спрямо БВП, то за относително мирния период 1870–1913 г., средният показател за Великобритания и Австро-Унгария е 3,1%, за Германия – 3,2%, за Италия – 3,3% , за Франция – 4% и 5% в Русия. По това време САЩ са извън голямата световна геополитика и отделят за военни нужди под 1% от БВП. В екстремните години на Първата световна война обаче Германия и Великобритания харчат за военни цели над половината от своя БВП. Втората световна война и последвалата конфронтация между Вашингтон и Москва слагат началото на дълготрайна тенденция, която наблюдаваме и днес – САЩ отделят за армията си много по-голям дял от своето национално богатство, отколкото европейските им съюзници.

В годините на Студената война има относителен военен паритет между САЩ и СССР, но на съветската държава това равновесие й излиза много по-скъпо, защото тя има по-малка икономика от американската. Според официални данни на Москва през 60-те и 70-те години СССР харчи за военни цели 6–8% от своя БВП. В ЦРУ обаче смятат, че реалният процент е между 11 и 13. В същото време военният бюджет на САЩ е около и под 6% от БВП. В тези години се получава парадокс с Германия и Япония – като държави, загубили Втората световна война, на тях са им наложени военни ограничения. Но това се оказва особено благоприятно за икономическия ръст, защото икономиите от военни разходи позволяват по-големи инвестиции в други стопански отрасли. След 1989 г. има спад на военните бюджети. В САЩ в повечето години той е под 3% от БВП, но в последно време отново тръгна нагоре. След като се замогна покрай по-високите цени на нефта, през XXI век Русия също увеличи военните си разходи.

Ако до средата на ХХ век Великите сили са се готвели за почти неизбежен военен сблъсък с противниците си, то в наши дни военните разходи са по-скоро вид застраховка, която гарантира националната сигурност. Освен това в рамките на НАТО отбраната вече е колективна задача и това неизбежно води до спорове кои държави носят по-голяма финансова тежест и кои – по-малка. Парадоксът е, че колкото по-малко вероятна става голяма война между Великите сили, толкова повече пари трябва да се отделят за военни цели. Причината за това е рязкото поскъпване на оръжейните системи.
В абсолютни стойности тяхната цена вече стига космически висоти. Според известния историк и политолог Пол Кенеди през 80-те години на миналия век например цените на оръжията са нараствали с от 6 до 10% по-бързо от инфлацията, а всяка нова оръжейна система е от три до пет пъти по-скъпа от тази, която трябва да замени. През 1900 г. САЩ харчат по $30 000 за всеки свой войник (по цени от 1998 г.), през 1950 – по $71 900, а през 1998 – по $192 500. Почти цялото това увеличение се дължи на поскъпналото военно оборудване. Така за XXI век важи правилото – ако искате да разберете какъв е военният потенциал на една държава, гледайте колко е нейният БВП. Разбира се, това не отменя дилемата „пушки или масло?“, която се свежда до въпроса, каква част от националното богатство да отива за потребление и каква – за сигурност.

АВТОР ПЛАМЕН ДИМИТРОВ
Източник: armymedia

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!

 

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !