Полковникът от запаса Златко Русимов: Останаха спомените и полосата

Полковникът от запаса Златко Русимов: Останаха спомените и полосата


Полковникът от запаса Златко Русимов: Останаха спомените и полосата

Полковникът от запаса Златко Русимов е завършил ВНВВУ „Георги Бенковски” през 1976 г. и Военна академия „Жуковски” в Москва през 1987 г. Започнал е офицерската си служба на 1 октомври 1976 г. като техник на самолет МиГ-21 в 15-и полк на летище „Равнец”. След една година е преместен в 25-и полк (по-късно авиобаза) в „Чешнегирово”. Заемал е длъжностите старши техник в ескадрила за периодично обслужване и войскови ремонт, началник на група, инженер на ескадрила, старши инженер, заместник-командир на полк по инженерно-авиационната служба.

Бил е също старши инженер по самолета и двигателя, и заместник-началник на отдел „Авиационна техника и въоръжение” в корпус „Тактическа авиация”. Обслужвал e самолети Миг-17, МиГ-21, МиГ-23, Л-29 и Л-39, а е изучавал и Су-22, и Су-25. Командир е на 25-а авиобаза „Чешнегирово” от септември 2001 г. до нейното закриване на 14 юни 2002 г.
– Господин Русимов, заемали сте различни длъжности в авиобаза „Чешнегирово”, бяхте и неин последен командир. С какво най-вече сте запомнили службата в това авиационно формирование?
– На първо място – колективът беше страхотен. При обслужването на самолетите МиГ-17 и МиГ-23 по-младите се учеха от по-опитните кадри.
Най-характерното за авиобазата през онези години е, че много се летеше, имаше много полети, бойни стрелби, бомбопускания…И изпълнявахме задълженията си, както трябва. Безброй са случаите, когато оставахме след работа за отстраняване на откази на авиационна техника.

Тогава имаше заповед на командващия ВВС, съгласно която неизправната техника не трябваше да е повече от 10 процента. В това число влизаха самолетите, които са на регламентни работи и самолети на капитално-възстановителен ремонт в завода. След всеки полет групи отстраняваха възникнали откази, за да се влезе в този процент.
Укритията трябваше да се затварят след всяко прибиране на авиационна техника от полети или от други задачи, които се изпълняваха извън тях.

Ще припомня, че по време на голямото международно учение „Щит-82” от 36-те бойни самолета на „Чешнегирово”, 35 бяха едновременно във въздуха. 36-ият можеше също да излети, но при един от тренировъчните полети щъркел се бе ударил в стъклото отпред и го бе напукал. Стъклото бе сменено, но трябваше технологично време за изсъхване на неговата замазка.

– Имаше ли аварии и катастрофи, които са останали завинаги в паметта ви?
– Първата авария, на която бях свидетел, бе през 1984 г. Тогавашният командир на 25-а авиобаза майор Иван Дочев катапултира при излитане от височина около 200 метра и самолетът падна в един двор в село Богданица. Това беше първата авария с Миг-23. Тогава бях старши инженер. Видях самолета като падаше и разтварянето на купола на парашута. Бях в академията в Москва, когато е загинал майор Илия Цанев Стоянов. Имало е катапултирания на капитан Стефан Синев, подполковник Слави Павлов, майор Калчо Танев и на подполковник Веселин Петков. Особено напрежение се получи през 1989 г. при пребазирането на полка ни от „Чешнегирово” на „Граф Игнатиево”, поради удебеляването на полосата. През това време катапултира майор Боян Петков и причината бе потърсена в техниката. Оказа се, че самолетът е малко капризен при засенчване на входните устройства на двигателя, откъдето поема въздух за нормалната си работа. Притокът на въздух не е този, който трябва да бъде, и тогава се получава помпаж на двигателя. Двигателят спира и майорът катапултира близо до пазарджишкото село Лесичово. Това беше единственото пререкание, което съм имал през службата си за изясняването на вината – дали е на техниката или на пилота. Тогава бях заместник-командир на 25-и полк, по-късно – 25-а авиобаза.
– Какво е вашето обяснение за закриването на авиобаза „Чешнегирово” и свалянето от въоръжение на самолетите МиГ-23?
– Това беше политика на тогавашното правителство и на командването на ВВС. Не трябваше самолетите МиГ-23 да бъдат свалени по такъв начин. Известна част от тях бяха продадени на фирми, други самолети отидоха за скрап, пак на фирми. А според мен, самолетите МиГ-23 трябваше да се консервират, да се оставят повече експонати за музея, за да може той да ги разменя за авиационна техника от други страни. През 1989 г. беше направен капитален ремонт на полосата и на рульожните пътеки. Сега сградният фонд на „Чешнегирово” е легнал на земята. Но по полосата няма и тревичка, което показва, че тя е с високо качество и хората са оставили нещо след себе си.  Сега полосата се ползва понякога от транспортната авиация при пускане на товари и скокове на парашутисти.
– Като последен командир, вие сте постоянен организатор на ежегодните събирания на служилите в „Чешнегирово”. Коя дата ще споменавате повече – 14 или 17 юни ?
– И двете дати ще отбележим. На 14 юни 2002 г. формированието е закрито, а на 17 юни 1951 г. на летище „Добрич” е създаден 25-и полк, предшественик на авиобазата. През тази година се събираме на 15 юни и очаквам да дойдат около 200 души.

Щрихи от историята
На 17 юни преди 67 години със заповед на министъра на отбраната е създаден 25-и изтребителен авиационен полк, предшественик на авиобазата. Дислоциран е на летище „Граф Игнатиево”. В състава му са три ескадрили, а първи командир е капитан Желязко Желязков. При сформирането полкът наброява 216 души, от които 32-ма са летци. На въоръжение са самолети По-2.
През октомври 1951 г. полкът е пребазиран на летище „Добрич”. Още на 14 ноември са проведени първите дневни полети – два самолета По-2 изпълняват опознавателни полети. На 28 декември 1951 г. постъпват първите реактивни самолети Як-23, Як-17 и Як-11.
На 22 август 1955 г. авиополкът се връща на летище „Граф Игнатиево”. Първите самостоятелни полети на МиГ-15 се извършват на 19 юли 1956 г. от летците Андреев, Ковачев и Абаджиев. През есента на 1961 г. формированието е отново предислоцирано – на летище „Чешнегирово”, и променя профила си от изтребителен в изтребително-бомбардировъчен. Превъоръжаването е със самолети МиГ-15 и МиГ-17. На 19 декември 1976 г. е въведен в експлоатация самолет МиГ-23 БН.
Със заповед на министъра на отбраната през 1993 г. полкът и осигуряващите го формирования са реорганизирани в авиационна база с две бойни и четири осигуряващи ескадрили. Авиобазата е участвала във всички големи учения на Българската армия. Разформирована е на 14 юни 2002 г., дни преди да навърши 51 години от създаването си.

Командирите

Капитан Желязко Нанев Желязков                1951 – 1952
Майор Спас Иванов Содев                             1952 – 1953
Капитан Иван Тодоров Станков                     1953 – 1955
Майор Лазар Илиев Белухов                         1955 – 1956
Майор Димо Иванов Димов                            1956 – 1957
Майор Велчо Георгиев Велчев                      1957 – 1960
Майор Кирил Найденов Кирилов                   1960 – 1967
Подполковник Джанко Кирилов Джанков       1967 – 1970
Подполковник Димитър Стоянов Радев        1970 – 1974
Подполковник Иван Марков Андреев            1974 – 1975
Подполковник Руси Йорданов Михайлов      1975 – 1979
Подполковник Малчо Димитров Малчев       1979 – 1982
Майор Иван Дочев Иванов                             1982 – 1985
Подполковник Слави Цветанов Павлов        1985 – 1987
Майор Калчо Танев Танев                              1987 – 1989
Майор Младен Исаев Казаков                        1989 – 1992
Подполковник Спас Ненчев Спасов               1992 – 1998
Подполковник Валентин Боянов Чакмаков    1998 – 2000
Подполковник Митко Стоянов Христов        2000 – 2001
Полковник Златко Иванов Русимов                 2001 – 2002

Източник: armymedia.bg

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!

 

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !