Оръжейните продажби на България надхвърлят 2 млрд. лв., но флиртът с този бизнес няма да свърши добре

Оръжейните продажби на България надхвърлят 2 млрд. лв., но флиртът с този бизнес няма да свърши добре

Не е преувеличение, че оръжейната индустрия през последните години е сред двигателите на българската икономика. Обобщени данни за 17 големи предприятия, почти всички от които членуват в Сдружение „Българска отбранителна индустрия“, показват, че през 2017 г. този сектор реализира продажби от 2.25 млрд. лв.

На годишна база – спрямо нивото през 2016 г., производството на оръжия, боеприпаси и друга специализирана продукция нараства с 27% или почти половин милиард лева.

Тези данни са обобщени на база финансови отчети в Търговския регистър и не са тайна, макар че рядко се коментират публично. В предприятията от военно-промишления комплекс у нас пряко са заети 22 500 души (средносписъчен състав). За българските стандарти, тези хора получават прилични заплати и животът на цели селища зависи от оръжейния експорт. Със съответно 610 млн. лв. и 535 млн. лв. приходи от продажби, „Арсенал“ и ВМЗ доминират в икономиката на Казанлък и Сопот.

Не трябва да се заблуждаваме – работните места и доходите на населението са страничен и съвсем непреднамерен ефект от този бизнес. Всъщност разходите за заплати са далеч по-ниски спрямо разходите за материали или външни услуги. А най-много от всичко тежат печалбите: 450 млн. лв. след данъци за 2017 г. Оръжейният сектор постига впечатляващите 20% рентабилност на продажбите.

България има дълга история в оръжейния бизнес и политиците, както за съжаление и голяма част от населението, не виждат морален проблем в това да се продават оръжия в чужбина. Типична нагласа е „ако не купят от нас, ще купят от някой друг – по-добре ние да им вземем парите“.

Тази гледна точка е съвършено рационална, но й липсва дълбочина. Крилатата фраза на Чехов гласи, че ако в първото действие на стената виси пушка, то тя задължително ще гръмне до края на пиесата. Няма начин едновременно и да продаваш оръжия със завидна печалба, и да се наслаждаваш на мирна вътрешна и външна среда.

„Гръмването на пушката“ може да се осъществи по няколко начина. Без да говорим за риска от терористични атаки на Балканите, военната ескалация, подклаждана с произведени у нас оръжия, може отново да отприщи бежански потоци (по официални данни, през 2017 г. България е продала оръжия за 617 млн. евро в Близкия Изток).

Освен това, огромните печалби на оръжейните предприемачи търсят доходност – и я намират в много спорни инвестиционни проекти. Надали от хора, които продават оръжие, може да се очаква сантименталност в бизнеса. Оръжейният бранш носи със себе си климат на страх и груба сила.

Пушката може и да засече: възможно е след натиск на международната общност да се пристъпи към омиротворяване на размирните региони, които сега купуват български оръжия и военна техника. Така нашите военни заводи ще западнат и хората отново ще загубят поминъка си. Но заедно с това ще са пропуснати години, в които насоченото към военни цели производство можеше да намери гражданско приложение.

Военната индустрия е галено дете на много различни идеологии: от привържениците на лес фер през неоконсервативната върхушка до определящите се като патриоти или леви етатисти. Много хора от народа също я одобряват – по свои рационални съображения, но без да отчитат всички свързани с нея странични разходи.

В случая с България, не е възможно е да се намери благовиден предлог, който да оправдае очертаващата се национална специализация в производството на оръжие за експорт: днес минимум 2.3% от националния БВП се формира от производство на оръжия, което е стряскащо. Планомерният изход на държавните дружества от този отрасъл следва да се превърне в неотложна политическа и икономическа задача.

За съжаление, посоката, в която се движи страната, е противоположна: позициите на оръжейния бизнес се засилват дотам, че се институционализират. Бившият председател на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров гордо влиза в ролята на съпредседател на СБОИ – и генерален директор на компания, произвеждаща морски и противотанкови мини.

Относно цитираните данни: някои от предприятията, членуващи в Сдружение „Българска отбранителна индустрия“ произвеждат и гражданска продукция. В същото време, не всички производители на оръжие членуват в БОИ (напр. „Емко“). Сред членовете на БОИ, тук не са обобщени данните за „Български индустриален инженеринг и мениджмънт“ на Петър Манджуков, както и за „Арсенал 2000“ и „Трансмобил“, тъй като те се занимават с търговия, а не с производство на оръжия. 

Като контролни могат да служат данните за износа на оръжия от България, посочени от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване: 1.22 млрд. евро за 2017 г. Предвид вероятния ре-експорт, оценката за оръжейно производство от 2.2 млрд. лв. в България изглежда реалистична. Според акад. Воденичаров, “оборотът от отбранителни продукти е над 1 млрд. евро”

 

Източник: bodil.bg

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.