“Наземният” ядрен щит на Русия става неуязвим

"Наземният" ядрен щит на Русия става неуязвим
След 5 години Русия ще завърши модернизацията на своя ядрен арсенал. На въоръжение ще влязат ракети, чиито силози ще могат да понесат първия удар, докато те нанесат ответен такъв.

Русия активно преоборудва ядрения си арсенал и до 2024 г. в състава на наземните ѝ войски няма да има остарели ядрени ракети или машини, произведени в СССР.

За целта държавата отпусна над 22 трлн. рубли (около $357,4 млрд. при обменния курс към 20 януари 2020 г.) още в началото на 2010-те години.

В резултат Русия ще получи пълен боекомплект междуконтинентални стратегически ракети с наземно базиране в рамките на концепцията за “ядрено възпиране”.

Руски ядрени ракети

Изстрелване на междуконтиненталната балистична ракета

Изстрелване на междуконтиненталната балистична ракета “Топол-M” от космодрума “Плесецк”

TASS

Според руския уебсайт “Стратегическо ядрено въоръжение на Русия” към началото на новото десетилетие в Русия са разгърнати 532 стратегически носителя, способни да носят до 2100 ядрени бойни глави (в рамките на двустранния договор със САЩ за намаляване на стратегическите настъпателни оръжия (СТАРТ III)).

Понастоящем следните ракети са в експлоатация в Руската федерация:

  • 46 тежки ракети Р-36M2 (SS-18);
  • 2 комплекса “Авангард” (ракета УР-100НУТТХ, SS-19 Mod 4);
  • 45 мобилни комплекса “Топол” (SS-25);
  • 60 комплекса “Топол-М” с шахтово базиране (SS-27);
  • 18 мобилни комплекса “Топол-М” (SS-27);
  • 135 мобилни и 14 шахтови комплекса с ракети РС-24 “Ярс”

От тези ракети Р-36M2 и “Топол” ще бъдат изведени от експлоатация. Те ще бъдат заменени с най-новия “Ярс”, който ще бъде разположен както в шахтите на “миналите собственици”, така и на колесни шасита, и на “тежките” “Сармати”.

“Ярс”

Автономна пускова установка

Автономна пускова установка “Ярс”

Министерство на отбраната на Русия/Global Look Press

“Една от ключовите характеристики на новите ракети е непредсказуемостта на техния полет за противниковите системи за ПВО. “Ярс” не лети към целта в класическа парабола отгоре надолу, а се втурва като “змия” в близкия космос, така че врагът да не може да изчисли точката на поразяване на ядрените блокове”, заяви за Russia Beyond Дмитрий Сафонов, бивш военен анализатор на в. “Известия”.

Според експерта ракетата има напълно различни двигатели в сравнение с предшественика си. Благодарение на тях “Ярс” не само се изстрелва по бързо от шахтите, но и постоянно променя височината, посоката и скоростта на полета в близките слоеве на атмосферата, за да обърка отбранителната система на противника.

“Друга важна характеристика на ‘Ярс’ е наличието на шест бойни глави с индивидуално насочване, които се разделят в полет и се насочват по ‘личен адрес'”, добави Сафонов.

Мощността на всяка бойна глава е до 100 килотона. За сравнение – ядрените заряди, които американците пускат над Хирошима и Нагасаки, са пет пъти по-слаби (всеки от тях има капацитет около 20 килотона).

“Сармат”

“Сармат”

Министерство на отбраната на Русия

Тази ракета с тегло около 100 т ще може да измине разстояние от 17 000 км и според конструкторите ще може да лети до целта дори през Южния полюс, откъдето никой не я очаква и където няма противоракетна отбрана.

“Това оръжие може да оцелее при първия удар на противника, тъй като ракетната му шахта е защитена от преки ракетни удари. В същото време системите за насочване са защитени и от въздействието на радиомагнитни вълни”, каза за Russia Beyond Виктор Литовкин, военен анализатор на ТАСС.

“Сармат” ще има не 10 ядрени бойни глави, а вместо това не по-малко от 15 разделящи се части с индивидуално насочване.

“Тези бойни глави са разположени вътре на принципа на “грозда”, всяка от тях ще може да се отделя в определен момент и да насочва към земята куп ядрени бомби до 300 килотона”, добави експертът. / bg.rbth.com

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военен портал на България!


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.