Винаги крачка напред: космическите войни между Русия и САЩ

Винаги крачка напред: космическите войни между Русия и САЩ
История за спътници, космонавти, теории и конспирации в навечерието на 60-годишнината от началото на голямата космическа война между двете водещи световни сили.

Един малък спътник, един голям скок за човечеството

На 5 октомври 1957 г. в ефира на Националното радио на СССР прозвучава неповторимият глас на Юри Левитан. Той прочита съобщение на ТАСС: “ В резултат на мащабната и напрегната работа на научно-изследователските институти и конструкторските бюра е създаден първият в света изкуствен спътник на Земята. На 4 октомври 1957 г. в СССР бе извършено успешното изстрелване на първия спътник“.

Още същия ден „Спутник-1“ е на първа страница на всички вестници в страната, а малко след това и по света. Те го наричат „втората Луна“, някои дори смело прибягват към определението „ново съветско оръжие“, макар това да е силно преувеличено и дори крайно невярно, според някои.

ПС-1 („Простейший спутник-1“ – кодовото название на „Спутник-1“, бел. ред) е съветският участник в надпреварата за анексиране на космоса. В същия момент американците работят над своя играч, наречен „Авангард“. „Внимателно следяхме докладите на Съединените щати за напредъка в работата по сателит, на който бяха дали издайническото име „Авангард“. По онова време някои хора си мислеха, че той ще е първият в космоса“, спомня си години след това Сергей Корольов, главен инженер на Бюрото за специални конструкции.

Американското правителство е бясно, а от вестникарските щандове по цял свят надничат заглавия като „Космическият век е тук“, „Изстреляха направена от човека Луна“, „Русия изстреля Луна в космоса „, „Русия печели състезанието“.

Съветският съюз не само печели състезанието, но и слага началото на голяма космическа война (позната като космическата надпревара – бел. ред.) между двете световни сили, в която важна е победата на всяка цена.

Два месеца след „Спутник-1“, на 6 декември 1957 г., САЩ правят отчаян опит да се върнат в играта. Натоварват спътник на борда на ракетата-носител „Авангард“, проектирана специално за случая и предназначена единствено за граждански цели, и я изстрелват към космоса. Този финансово безразсъден опит се радва на изключителна популярност сред американското население, но завършва с грандиозен провал. Ракетата се издига на 1,20 м и след това се взривява. Тъжен край на амбициите на редица посредствени инженери. След серия от неуспешни опити, в края на 1959 г., програмата е прекратена. 1:0 за СССР.

„Ясний месечко се смей…“

„Тук хората от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната, юли 1969 след Христа. Ние дойдохме с мир от цялото човечество“, това пише на плочата от неръждаема стомана, изобразяваща двете страни на Земята и подписана от тримата американски астронавти Нийл Армстронг, Майкъл Колинс, Бъз Олдрин и тогавашният президент на САЩ Ричард Никсън, оставена на повърхността на Луната. Там все още няма мемориална плоча, поставена от Русия.

Една от най-популярните теории на конспирацията е свързана именно с този акт на брандиране на лунната повърхност от синеокия бойскаут и колегите му по време на мисията „Аполо 11“. Най-върлите почитатели на конспирациите, а и не само, твърдят, че цялото представление с подскоците, стъпките и знамето е режисирано от самия Кубрик в добре декорирано студио на НАСА. Вероятно никога няма да разберем истината, но се оказва, че един човек вече знае много повече.

Реджеп Таип Ердоган – в момента президент, а тогава министър-председателят на Турция, в официална реч (и съвсем сериозно) на 5 юли 2015 г. заявява, че първият човек на Луната не е никакъв Армстронг, а османският учен Лагари Хасан през, внимание, 1635 година. „Всеки знае историята на Лагари Хасан Челеби – „Османският ракетен човек“, направил първият в историята успешен ракетен полет от човек в 1633 година. Това обаче, което може би не знаете, е че две години по-късно той се е опитал да достигне Луната и най-вероятно е успял“.

Президентът Ердоган определено озадачи стотици учени, космонавти, инженери и борци за космос от единия и другия край на света, но това не им попречи да обърнат гръб на екстравагантното заявление на турския лидер и да продължат да изстрелват ракети и хора в космоса в „жалък“ опит да подобрят вече поставените рекорди, по мнение на турците, от Хасан Челеби.

Въпреки първият човек на Луната, който по злочести стечения на обстоятелствата е американец, руска техника проправя път към мистериозния спътник на Земята.

Първият космически апарат, достигнал до лунната повърхност на 14 септември 1959 г. в 21 ч, 2 мин. и 24 сек. по Гринуич е съветската сонда „Луна 2“. Обратната страна на Луната за първи път е наблюдавана от „Луна 3“, а „Луна 9“ е първата сонда, осъществила меко кацане и предала снимки от повърхността на 3 февруари 1966 година. Първият изкуствен спътник на Луната е отново руски – „Луна 10“. Той е изстрелян на 31 март 1966 година.

Що се отнася до Луната, резултатът е неясен, но определено е с бонус точки за Турция. Ако не за първият човек на Луната, то поне за смелостта да заявят открито претенциите си за място на стълбичката.

Първият човек – но не Адам, а Гагарин

„А какъв смисъл има човек да си купува кола, за да се разкарва по асфалт? Където има асфалт, няма нищо интересно, а където е интересно, няма асфалт“, казва героят на братя Стругацки от „Трудно е да бъдеш бог“. Чудя се дали нещо подобно се е въртяло в главата на Юрий Гагарин, когато на 12 април 1961 г. се натъпква в капсула с диаметър 2,5 м, за да стане с усмивка на уста първият човек в космоса.

След успешния първи полет на човек в космоса, Гагарин се превръща в новото оръжие на Русия. С усмивката си той омайва целия свят, кралицата на Великобритания си прави снимка с него, италианската актриса Джина Лолобриджида казва за него „Човекът, който покори Космоса, покори и моето сърце!“, но все пак има някой, който като Гринч седи в ъгъла и проклина лъчезарния космонавт. Американските специалисти от НАСА дълго време поставят под съмнение полета на Гагарин и неговата достоверност. Kак ли биха реагирали от НАСА тогава на изказването на президента Ердоган?

Юрий Гагарин за първи път влиза в малката капсула „Восток 1“ бос. Девет месеца преди старта на мисията Сергей Корольов завежда шестима от кандидатите за космонавти в ОКБ-1 (Опитно конструкторско бюро-1) и им предлага да се запознаят с кабината. Гагарин пожелава да влезе първи и, преди да седне в пилотското кресло, си събува обувките. „Влезе като вкъщи“, спомня си после този момент Корольов.

И така, „като вкъщи“, за 108 минути в космоса Гагарин става най-известният човек на планетата, първият човек в космоса и вероятно най-мразеният сред инженерите в НАСА.

Втори в космоса отново е съветски космонавт и то през същата година, само няколко месеца след мисията „Восток 1“. Герман Титов е и най-младият човек, летял в космоса (едва на 25 години) – първият полет с продължителност над едно денонощие.

След това тръгва и лавината от космонавти – всички първи в това, което правят и, разбира се, всички руснаци: на 12 август 1962 г. Андриан Николаев и Павел Попович стават първата двойка космонавти в космоса, на 16 юни 1963 г. Валентина Терешкова става първата жена в космоса, на 18 март 1965 г. Алексей Леонов става първият човек в открития космос, а на 25 юли 1984 Светлана Савицкая става първата жена в открития космос. Оставяме на вас да решите сами кои са победителите в космическата надпревара.

#SPUTNIK60

На 9 октомври 2017 г. в Руския културно-информационен център (РКИЦ) беше открита изложбата „#SPUTNIK60“, посветена на 60-годишнината от изстрелването на „Спутник-1“ в космоса.

Официални гости на събитието бяха Посланикът на Русия в България Анатолий Макаров, ръководителят на „Россотрудничество“ в България Павел Журавльов, представители на „Роскосмос“ и руският космонавт Олег Скрипочка.

Събитието беше избрано и за официалното представяне на нова юбилейна пощенска марка „60 години Българско астронавтическо дружество“.

През последните 60 години човечеството изпраща в космоса над 7 хил. различни сателита. Освен действащите сателити около Земята обикалят още десетки хиляди космически отломки и техният брой расте с всяка изминала година.

Разбира се първи винаги ще остане малкият „Спутник-1“, който забърза оборотите на космическите открития и постижения. Винаги първите в космоса продължават да работят над нови проекти, които чакат да ни впечатлят.

На въпроса „Кое е следващото нещо свързано с космоса, в което очаквате Русия да стане първа?“, специалният гост на изложбата, руският космонавт Олег Скрипочка отговори след известно колебание „Лунна станция“.

А ние, като странични наблюдатели на тази шеметна надпревара в изкарването на човечеството извън орбита и отвъд, може само да пожелаем успех, да седнем пред телевизора и да тръпнем в очакване. / bg.rbth.com

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !


Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *