“Катюша” или БМ 13 – Съветска реактивна система за залпов огън +ВИДЕО

"Катюша" или БМ 13 - Съветска реактивна система за залпов огън
“Катюша” или БМ 13 – Съветска реактивна система за залпов огън

БМ-13 „Катюша“ е съветска реактивна система за залпов огън (РСЗО) от периода на Втората световна война. С галеното име Катюша, дадено от редовите войници, през този период са известни всички съветски бойни машини от подобен тип (БМ-8[1], БМ-13, БМ-31); това име остава и след войната като нарицателно за реактивните системи за залпов огън. Най-известна от съветските „Катюши“ от Втората световна война е БМ-13.

ма различни версии за произхода на името „Катюша“. Според една от тях името идва от маркировката „КАТ“ („Костикова автоматический термитный“ —- [конструкция на] Костиков, автоматичен, термитен) на използваните реактивни снаряди. Според друга – от буквата „К“, знак на завода „Коминтерн“ (където започва производството на катюшите), с която са маркирани първите серийни машини.

През това време е много известна и песента Катюша от М. И. Блантер, което също способства за бързото налагане на името.Официалното обозначение на машината – БМ-13-16 се разшифрова както следва: БМ – Боевая Машина (бойна машина), 13 – от името на на използваните снаряди М-13, чийто приблизителен калибър е 13 сантиметра, 16 – числото на снарядите в залпа.
Прозвището, което немските войници дават на системата е „Органът на Сталин“ (на немски: „Stalinorgel“), визирайки звукът, издаван от летящите снаряди, както и донякъде външния ѝ вид.
Работата по създаването на РСЗО в Съветския Съюз започват през 1920 г., когато е положено началото на разработването на твърдогоривни реактивни снаряди. С тази цел през 1921 г. в Ленинград е създадена Газодинамична лаборатория (ГДЛ). В нея през периода 1929 – 1933 г. се разработват и изпитват реактивни снаряди от различни калибри, използващи за гориво бездимен барут. Изпитанията се ръководят от Б.С. Петропавловски и при тях се използват многозарядни и еднозарядни наземни пускови установки.

През 1934 г. ГДЛ е преместена в Москва и обединена с групата известна като ГИРД (в която работи и Сергей Корольов), изучаваща реактивното движение. Новообразуваното звено получава името РНИИ (на руски: Реактивный институт (научно-исследовательский), Реактивен институт, научноизследователски), по-късно преименуван на НИИ-3. С доработката на създадените още през 1927 г. реактивни снаряди РС-82 (калибър 82-мм) и РС-132 (калибър 132 мм) се заема група под ръководството на Г. Е. Лангемак (работил и в ГДЛ) и през 1937 – 1938 г. тези снаряди са приети на въоръжение в съветските ВВС. Конструкторите И. И. Гвай, Ю. А. Победоносцев и А. П. Павленко от групата на Лангемак разработват Т-образни направляващи релси за реактивните снаряди, с чиято помощ те се монтират под крилата на изтребителите И-15 и И-16, намиращи се по това време на въоръжение в Червената армия. За първи път новото оръжие е използвано (успешно) по време на въздушните боеве над Халхин-Гол, Монголия, през 1939 г.

Два дни след нахлуването на Нацистка Германия в Съветския съюз, на 24 юни, в РНИИ е получена заповед всички намиращи се там РСЗО да бъдат предадени на експериментална бойна част с командир капитан И. А. Фльоров. В нощта на 30 юни седемте съществуващи до този момент БМ-13 заминават за фронта. Установките са добре замаскирани и с тях се движат камиони с 3000 реактивни снаряда. С цел маскировка придвижването се извършва само нощем, като през деня машините са прикрити в горите, където двама от конструкторите запознават личния състав с новото оръжие и провеждат обучение по използването му, тъй като никой от войниците, начело с командира си, няма и най-малка представа от устройството и бойното използване на системата.

На 14 юли 1941 г. в 15:15 мин., в хода на боевете при Смоленск, експерименталната батарея нанася удар по железопътния възел Орша. За няколко секунди са изстреляни 112 реактивни снаряда, които превръщат железопътния възел в огнено море. Немската артилерия и авиация нанасят бързо ответен удар по позициите на батареята, над които още се стеле дима от залпа на реактивните снаряди, но благодарение на мобилността си, пусковите установки вече са далеч. На следващия ден батареята обстрелва немска преправа през река Оршица, след което веднага се прехвърля към района на гр. Рудня, където обстановката е усложнена след немския пробив и завземането на Ярцево. Там БМ-13 изстрелват 3 залпа (336 снаряда) по походните колони на противника, след които немците два дни извозват убити и ранени. Изпълняващият длъжността командващ на Западния фронт генерал-лейтенант А. И. Ерьоменко е възхитен от качествата на новото оръжие и препоръчва бързото му пускане в масово производство.

3 ВМРО

Огънят на новите РСЗО действително има силен ефект върху противника. Макар и не особено точни, изстрелваните едновременно реактивни снаряди за няколко секунди буквално преорават обстрелваната площ. Допълнително оглушителният вой, съпровождащ полета им, оказва силно психическо въздействие върху противниковите войници. Тези, които не загиват по време на обстрела, често не са в състояние да оказват съпротива, тъй като са оглушени и деморализирани от воя и взривовете. Има и случаи когато немски войници, напълно дезориентирани и зашеметени от действието на мощните 132-мм снаряди, тичат към руските предни позиции, търсейки спасение. През август 1941 г. немското командване издава директива, която изисква да се докладва за всяка поява на реактивна артилерия на който и да е участък от фронта.

Ангел Джамбазки

Подразделенията, въоръжени с РСЗО се използват повсеместно и масово на всички фронтове по време на Втората световна война. КатюшаПървите 8 полка от по 36 машини са сформирани на 8 август 1941 г. През есента на 1941 г. половината (33 дивизиона) от състава на наличната реактивна артилерия е съсредоточена на направленията отбраняващи Москва. Към края на 1942 г. в Съветската армия има 57 полка (216 батареи) реактивна артилерия (от тях 56 % са БМ-13). А само за щурма на Берлин в края на войната са съсредоточени 1260 мобилни РСЗО. Към края на войната в действащата армия има 40 отделни дивизиона, 105 полка, 40 бригади и 7 дивизии реактивна артилерия.

Устройството на БМ-13 е относително просто. Състои се от шаси на камион ЗИС-6 (впоследствие и други машини), на което е монтиран пакетът от 8 направляващи релси, като всяка направляваща е пригодена за изстрелването на два снаряда. Теглото на установката е 7200 кг без снаряди и 7880 кг заредена. КатюшаМаксималната ѝ скорост е 50 км/ч. Конструкцията на пусковата установка позволява придвижване в заредено състояние със скорост до 40 км/ч и бързо преминаване от походно в бойно положение – фактори, осигуряващи внезапността на огневите удари. Артилерийската част изстрелва 16 132-мм реактивни снаряда М-13 с тегло 42.5 кг в залп, чиято продължителност е 7-10 секунди. Ъгълът на насочване по вертикала е от 7° до 45°, а по хоризонтала – 20°. Далечината на стрелбата достига до 8470 м.Във всяка бойна машина има сандък с взривно вещество и бикфордов фитил, който се използва в случай на опасност от пленяване на машината – тогава екипажът е длъжен да я взриви.

Катюша


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !




Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.