Капитан Петко Войвода – с 300 битки и 33 куршума в тялото си за свободата ни

Капитан Петко Войвода – с 300 битки и 33 куршума в тялото си за свободата ни
Изброяването на славните битки за освобождение на Родопите и Беломорска Тракия, в които Капитан Петко Войвода показва чудеса от храброст, е вече към своя край…

1877. „Родопската армия“ на Капитан Петко Войвода се състои вече от над 300 четници. При сражение в планината Чобандаг те разбиват изпратения срещу тях турски аскер. За половин година водят пет сражения с турската полиция и войска. През декември освобождават Мароня. Капитан Петко Войвода държи дълго време града свободен дори и след като той остава в турско според Сан Стефанския договор.

Когато това става невъзможно четата се прехвърля в родното село на войводата, Доганхисар, което е в руската зона. Руската армия вече разчита на подкрепата им за охрана на християнското население в Беломорието и Родопите от турски войскови части, башибозук и дезертьорите на английския полковник Сенклер, нарекъл се Хидает бей.

На 13 април край Димотика четата разбива 3000 сенклеристи! Нанасят им и  второ поражение при Голям Дервент. На 21 май сенклеристите са напълно разгромени. Капитан Петко Войвода се прехвърля в Средните Родопи.

Тук действуват силни турски военни отряди и башибозук. Към четата се присъединява със своите хора Крайчо войвода. Но макар и с повече пушки отрядът е вече по-слаб поради необученото подкрепление. След едно тежко сражение  при село Брезе, четата се изтегля на нови позиции.

1878.  Капитан Петко Войвода разпуска необучените четници и оставя в четата само добре подготвени бойци.  С тях успешно отбранява Чепеларе, Широка лъка  и съседните села. В края на година пристига руски гарнизон и поема тази грижа.

1879. Четата се прехвърля в Хасково за да потуши метеж от мюсюлманското население по тамошните места. В средата на годината, когато властта в Хасковско и по всички освободени  и определена от договорите за български земи се утвърждава, четата се разпуска.

1880. Капитан Петко Войвода е вече цивилен гражданин. Генерал Скобелев, който знае подвизите на този невероятно  смел човек и отличен военен стратег му отправя лична покана за гостуване в Русия. Там той го представя на император Александър Втори. Императорът е покорен от силата и обаянието на българина. Награждава го с Орден за храброст – „Георгиевски кръст“, прави го Капитан от руската армия и му предоставя  огромно имение в Киевска губерния.

Капитан Петко Войвода се връща в България и взима участие в движението за основаване на Тракийското /Одринско/  емигрантско дружество „Странджа“. Слага се  началото на българската организация, която ще се бори за освобождаването  на български земи.

1891. Това, което не можаха да сторят башибозуци, турските потери и аскер за осемнадесетте  години, в които преследват войводата и водят над 300 битки с неговата чета, раняват го с 33 куршума – почти по два пъти годишна, това го постига политиканството, новите управници, които  се настаняват на в кабинетите на властта.  Капитан Петко Войвода, който  има огромен авторитет сред народа и е русофил пречи на интересите на новия премиер на страната Стефан Стамболов.  Обвиняват го, че „готви преврат“. Арестуван е и изтезаван ежедневно 140 дни – от 27 юли до 15 декември 1892 година във върненската тъмница Ичкале – в подземията на старите римски терми. След като не могат да изтръгнат нищо, защото и няма какво, българският  народен герой е интерниран в Трявна. Междувременно всичките му имоти са конфискувани. При обиск варненският кмет си присвоява всичките пари и скъпоценности, които били намерени.

След падането на Стамболов Капитан Петко Войвода е освободен и се връща във Варна. Психически смазан и болен той  умира в нищета  на 7 февруари 1900 година. Такава е съдбата и на други борци за свобода и революционери…

Самуил Каварджиев, в.“България СЕГА

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военен портал на България!


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.