Как може да бъдат унищожени САЩ — СЦЕНАРИЯТ!

Как може да бъдат унищожени САЩ — СЦЕНАРИЯТ!
Москва първа осъществи това, за което дълги години си мечтаеха във Вашингтон. Тежката междуконтинентална ракета РС-28 “Сармат”, която предстои да влезе на въоръжение в руската армия, обърка всички карти на американските генерали.

Защото в своя не-ядрен вариант тя представлява именно онова оръжие за “мигновен глобален удар”, с което САЩ отдавна плашат целия свят. Но на практика се оказа, че американците са просто неспособни да създадат за своя “глобален удар” ракета с нужните характеристики за скорост, далекобойност, точност и сигурност. А виж, “изостаналите” руснаци създадоха и Москва вече разполага с него. Между другото: във варианта си с ядрено въоръжение, е достатъчен само един “Сармат”, за да нанесе неприемливи за САЩ поражения!

Скорост, точност и неуязвимост – днес в медиите много се говори и пише за военния “хиперзвук”, но по принцип доста неясно си представяме какво означава това.

Казано простичко и без засукани научни термини: “хиперзвукът” е способност на някакъв материален обект – например самолет или ракета, да маневрира в атмосферата със скорост, която поне 5 пъти да превишава скоростта на звука, а тя е 331 метра в секунда, т. нар. “число на Мах”. Във военната област това отдавна е достъпно за междуконтиненталните ракети, които летят със скорост до 25 Мах – но те я постигат само в космоса, в безвъздушното пространство на височини, където липсва съпротивление на въздуха и, съответно, няма възможност за аеродинамично маневриране и управление на полета.

Военните самолети днес може да се използват ефективно само на височина до 20, пряко сили до 25 километра. Космическите апарати – на височина не по-малка от 140 километра (параметрите на ниската орбита). Промеждутъкът височини от 25 до 140 км е недостъпен за военно използване. Но именно този диапазон, който е достъпен само за хиперзвуковите летателни апарати, е фантастично перспективен от гледна точка на бойната ефективност.

Защо хиперзвукът е толкова важен за военните? Отговорът е прост и се състои от 3 думи: скорост, точност, неуязвимост. Хиперзвуковите ракети, летящи с огромна скорост, са способни в срок до 1 час да поразят всяка цел някъде по земното кълбо. При това, благодарение на своята способност да маневрират и коригират курса си по време на целия полет, поразяват целта с изключително висока точност, буквално до метър. Освен това, се движат в плазмен облак в атмосферата, благодарение на което остават максимално скрити и абсолютно недостъпни за която и да било система за противоракетна отбрана. По този начин превъзхождат многократно всички съществуващи образци оръжие, включително термоядрените боеприпаси.

Хиперзвуковият полет е неразличим не само за съвременните радиолокационни средства. В обозримото бъдеще дори не се предвиждат средства за прехващане на подобни ракети. Явно неслучайно руският вице-премиер Дмитрий Рогозин, коментирайки перспективите за създаване на хиперзвукови апарати, заяви, че по значение и влияние върху стратегията на въоръжената борба този технически пробив може да се сравни само със създаването на атомната бомба.

Появата на серийни образци хиперзвуково оръжие ще извърши истинска революция във военното дело. Първият, който успее да снабди масово армията си с такива летателни апарати, ще получи, по същество, абсолютното оръжие, способно да решава всякакви стратегически задачи в най-кратък срок и с минимални загуби. Например: бързо, неотвратимо и безнаказано да унищожи военно-политическото ръководство на всяка страна, инфраструктурата на държавното й управление, ключовите й военни и икономически обекти. Просто казано: моментално да обезглави всеки противник, парализирайки способностите му за съпротива и ответен удар.

За Русия отдавна не е тайна, че САЩ водят активна, широкомащабна разработка на принципно нови средства за въздушно-космическо нападение, които позволяват кардинално да се променят ходът и изходът на бойните действия при провеждането на въздушно-космически операции. Още на 8 декември 2014 г. генералният конструктор на концерна за ПВО “Алмаз-Антей” Павел Созинов предупреди, че американците са стремят “на рубежа 2020 година да преминат към използването на принципно нов клас въоръжение при доставката на високоточни бойни глави до целта. На първо място, става дума за развитието на хиперзвукови маневрени елементи в бойния товар на балистичните ракети – както в ядрено, така и в обикновено изпълнение”.

Но, независимо от всички старания на американците, те не успяха да построят дори експериментален прототип на такова оръжие. Затова пък руските учени, конструктори и инженери, независимо от оскъдните ресурси и всички трудности на момента, успяха да създадат не просто простотип – но пълноценен образец, готов за серийно производство, като по този начин Пентагонът се оказа в незавидната роля на бавноразвиващ се униформен некадърник!

Изглежда, това го разбраха дори в самата Америка. Наскоро Майк Роджърс – председател на подкомитета по стратегическите действия при Комитета по въоръжените сили в Конгреса на САЩ, заяви пред вестник “Washington Times”:

“Аз съм много обезпокоен от това, че Русия съществено изпреварва САЩ в развитието на възможностите си за бърз глобален удар”.
Едно, разбира се, доста закъсняло признание. Но, какво да се прави: по-добре късно, отколкото никога…
Външният свят отначало почти не забеляза победата на руския хиперзвук.
На 21 април 2016 г. руските медии съобщиха пестеливо: “В Оренбургска област за изпитание на хиперзвуков летателен апарат беше изстреляна балистичната ракета РС-18. Изпитанията бяха признати за успешни”.
След това последваха уточнения: пускът е осъществен от полигона “Домбровский”, а върху серийната ракета РС-18Б “Стилет” е изпитан свръхзвуков боен блок за тежката междуконтинентална балистична ракета от новото, пето, поколение “Сармат”.

На практика това означава, че в руските Ракетни войски със стратегическо предназначение е извършена истинска революция. С ядерно въоръжение само една такава ракета е достатъчна, за да бъде гарантирано нанесено на САЩ “неприемлива вреда”. А в не-ядрения си вариант “Сармат” е истинско супероръжие, което съчетава колосалната скорост на междуконтиненталната балистична ракета с точността на прицелване на съвременните крилати ракети.

Работата е там, че при бойните блокове на междуконтиненталните балистични ракети, дори на най-съвременните, вероятното кръгово отклонение е 220-250 метра. Затова пък маневриращата хиперзвукова бойна глава на “Сармат” може да порази целта с точност до няколко метра.

При това “Сармат” може да атакува целта си дори през Южния полюс, тоест, от направление, срещу което американците нямат стационарна инфраструктура за противоракетна отбрана. А неговата т. нар. “настилна траектория” увеличава дължината на управлявания полет на бойните глави. Това, на свой ред, означава, че ще се увеличи и такъв важен показател за бойна ефективност като “площта на зоната за разделяне на бойните глави”, тоест, разстоянието между различните цели, които една ракета може да атакува със своите бойни глави.

“Сармат” ще бъде базирана в стационарни шахти, но, въпреки широко разпространената заблуда, това изобщо не я прави повече уязвима, отколкото, например, мобилните “Тополь” или “Ярс”. Достатъчно е да се каже, че шахтовите пускови установки на предшественика на “Сармат” – тежката междуконтинентална балистична ракета “Воевода”, остават боеспособни, дори ако се окажат вътре в огнената полусфера на близък ядрен взрив. Даже, ако се окажат в зоната на натрупване на почвен слой с дебелина 2 метра след такъв взрив.

Тяхната свръхзащитена шахта може да бъде унищожена с вероятност 99,8% само, ако се окаже вътре в ямата от взрива; а при точността на днешните междуконтинентални балистични ракети, тази яма трябва да е с радиус не по-малък от 750-840 метра. За образуване на яма с такъв радиус обаче е нужна толкова мощна бойна глава, с каквато са снабдени само малка част от съвременните американски ракети.

Освен това, съществува още КАЗ – комплекс за активна защита на шахтата с пусковата установка срещу приближаващи бойни глави на вражески ракети. Той поразява въздушните обекти с метални стрели и сачми с диаметър 30 мм на височина до 6 км. Тяхната начална скорост е 2 км/сек и те създават над защитения обект истински железен облак. Достатъчно е да се каже, че в един такъв залп се съдържат 40 хиляди поразяващи елементи.
Първите такива комплекси, разработени още в началото на 90-те години, бяха изпитани на полигона Кура в Камчатка – и то не срещу макети, а против реална бойна глава на ракетата “Воевода”, изстреляна специално за теста. Целта беше поразена напълно според разчетите. Единственият недостатък на КАЗ е малката площ на защитаваната зона. Това прави употребата му невъзможна при защита на големи обекти – например, градове; но той защитава напълно сигурно точкови цели от типа на шахтови пускови установки.

РС-28 “Сармат” е ракета, революционна по своите възможности – но, разбира се, тя не се появи на празно място. Още СССР разработваше възможностите за снабдяване на бойните блокове на своите междуконтинентални балистични ракети с индивидуални двигатели за маневриране в космоса и със специални аеродинамични повърхности за планиране в атмосферата на крайния участък от траекторията. За пръв път такава технология беше успешно приложена в бойните блокове на ракетата Р-36М2 “Воевода”, които бяха приети на въоръжение през 1990 г. и получиха шифър 15Ф178.

Всъщност, всеки такъв блок още тогава съчетаваше свойствата на безпилотен космически кораб и хиперзвуков самолет. Всички свои действия, както в космоса, така и по време на полета в атмосферата, този апарат изпълняваше автономно, като самостоятелно определяше оптималните параметри на движението си.

Вътре в разделящата се блокова част на “Воевода” се намира един сложен агрегат (наричат го “платформа за разделяне”), който след излизането на блоковата част извън атмосферата започва да изпълнява цяла поредица от програмирани действия за индивидуалното насочване и отделяне на намиращите върху него бойни блокове (глави).

Резултатът е, че в космическото пространство се подреждат бойни редици от реални ядрени заряди и лъжливи цели, които цели също са поставени върху платформата. В блоковата част на “Воевода” от 14 гнезда само 10 са заети от бойни блокове, а 4 – от касети с многобройни имитатори и капани, предназначени за заблуда на вражеските радари. И докато тези радари се опитват да разберат коя цел е реална и коя – фалшива, всеки боен блок безпрепятствено излиза на траектория, която осигурява попадането му в зададената цел.

След отделянето от платформата блоковете започват свой самостоятелен живот. Всеки от тях е снабден с двигатели за маневри в космическото пространство и аеродинамични кормилни повърхности за управление в атмосферата. Освен това, всеки притежава инерциална система за упарвление, няколко бордни компютъра, радиолокатор и множество друга високотехнологична апаратура…

Първият модел на това оръжие, произведен още през далечната 1972 година, бил твърде обемен – с дължина почти 5 метра. Но вече през 1984 г. бил готов ескизният проект на бойния блок, годен за поставяне на ракетата. Блокът имал форма на остър конус с височина около 2 метра, а насочването му към целта ставало по следния начин. Преди навлизането в горните слоеве на атмосферата бордови компютър изчислява фактическото положение на блока с помощта на радиолокатора. Непосредствено преди влизането в атмосферата, антената на локатора се изхвърля. В атмосферния участък от движението бойният блок в продължение на няколко секунди извършва серия активни маневри с извънредно високи натоварвания, което го прави неуязвим за която и да било система за противоракетна отбрана.

Първият пуск по програмата от държавни изпитания на такъв блок за “Воевода” бил осъществен през април 1988 г. Следващата година и половина били извършени 6 пуска – всичките успешни. В резултат ракетният комплекс с маневриращ боен блок 15Ф178 бил приет на въоръжение в Ракетните войски със стратегическо предназначение с постановление на ЦК на КПСС и Съвета на министрите на СССР от 23 август 1990 г. Но след разпадането на СССР поставянето на нови блокове на ракетата било прекратено, а по-нататъшните работи по това свръх-перспективно изделия – спрени.

След десет дълги години Путин, идвайки на власт, възобнови тези разработки. Същата технология, както при “Воевода” – но, разбира се, усъвършенствана, с разширени бойни възможности, беше използвана при новите ракети: отначало на “Тополь-М”, после на “Ярс” и “Булава”.

За пръв път Путин каза това публично през пролетта на 2004 г., след големите учения на руските въоръжени сили в Северна Русия. И чужди, и руски медии тогава старателно иронизираха отслабената и дезорганизирана от елцинските “реформи” руска армия. И точно в онзи момент, Путин, който по правило е твърде предпазлив в своите публични оценки и изказвания, внезапно съобщи на целия свят сензационна новина. Нещо повече, той специално подчерта, че всяка дума в неговото изявление “има важно значение”.

Той каза следното:

– На тези учения бяха проведени експерименти и някои изпитания. Скоро рускиет въоръжени сили ще получат бойни комплекси, способни да действат на междуконтинентални разстояния, с хиперзвукова скорост, с висока точност, с широки маневри по височина и посока на удара. Тези комплекси ще направят безперспективни всякакви системи за противоракетна отбрана – съществуващи или бъдещи.

През ноември същата 2004 г. Путин отново, пред съвещание на ръководния състав на Въоръжениет сили, заяви, че скоро в Русия ще се появят уникални стратегически ракети, които нямат аналози:

– У нас не само се провеждат изследвания и ракетни изпитания на най-нови ракетно-ядрени системи. Уверен съм, че скоро те ще се появят на въоръжение. Това ще бъдат такива разработки, които нямат и в близко време няма и да имат другите ядрени държави. Ние разбираме, че ако отслабим вниманието си към такива съставни части на нашата отбрана, като ядрения ракетен щит, пред нас ще се появят нови заплахи. Затова и по-нататък настойчиво и последователно ще се занимаваме със строителството на Въоръжените сили като цяло, в това число и на тяхната ядрена компонента.

А през 2006 г. руските медии съобщиха:

“Министърът на отбраната Сергей Иванов доложи на президента Владимир Путин за успешните изпитания на принципно нова бойна глава за нашите балистични ракети. Това е боен блок, който е способен самостоятелно да маневрира, преодолявайки всякакви системи за противоракетна отбрана. Важното в случая е, че новият боен блок е унифициран, тоест приспособен е за поставяне и на морските ракети “Булава”, и на сухопътните ракети “Тополь-М”. При това, една ракета е способна да носи до 6 такива бойни глави”.

Това означава, че в сравнение с бойните блокове на съветския “Воевода” новите руски хипезвукови бойни глави съществено са подобрили и разширили параметрите си на маневриране, като едновременно са намалили масо-габаритните си характеристики. По-просто казано: маневрите им са по-енергични и обхватни, а размерите и теглото – по-малки.

Разбира се, при “Сармат” всичко това ще е още по-впечатляващо. Защото тази ракета лети не по класическата балистична, а по настилна траектория – така времето на полета й до вероятния противник се съкращава, а хиперзвуковите маневриращи бойни глави ще летят в атмосферата доста по-дълго време, което, на свой ред, увеличава възможностите им за бойно маневриране.

Но главното е, че новият боен блок на “Сармат” (американците го наричат “Ю-71”, нашите медии – “Обект 4202”) е управляем по цялата траектория на полета. Това означава, че руските учени, конструктори и инженери са решили сложния проблем за дистанционно управление на бойната глава, която лети в атмосферата сред плазмен облак и с огромна скорост, като точността на насочването й може да бъде сведена до точността чрез “Глонасс” или GPS – с други думи, до няколко метра!

При такава точност няма нужда не само от ядрен, но дори от обикновен тротилов заряд. Бойният блок може да бъде чисто кинетичен – тоест, обикновено парче стомана без никакво взривно вещество. При тегло на такова парче, да речем, един тон – а “Сармат” носи до 10 тона полезен товар, и при колосалната скорост, с която се сблъсква със земята, ефектът е подобен на взрива на много стотици тонове тротил и гарантирано унищожава всяка цел – площова или на дълбочина под многометров слой железобетон!

Всичко това означава, че след разгръщането на “Сармат”-ите Москва дори без използване на ядрено оръжие получава уникална възможност: да унищожи всяка цел върху земното кълбо само за 30-40 минути!

Във вариант с ядрено въоръжение главната задача на “Сармат” е гарантирано нанасяне на “неприемливи загуби” на САЩ чрез минимално количество ракети.
Още в началото на 1960-те години тогавашният министър на отбраната на САЩ Робърт Макнамара въведе понятието “гарантирано унищожение на противника”. Гарантираното унищожение, според критерия на Макнамара, означава нанасянето на ядрен удар, при който да загине от 1/4 до 1/3 от населението и да бъдат разрушени 2/3 от промишления потенциал на вражеската страна.

За гарантираното унищожение на СССР Макнамара смяташе за достатъчно да бъдат взривени на негова територия 400 термоядрени заряда с мощност по 1 мегатон (1 милион тона тротилов еквивалент или, по-разбираемо – 1 милион тона тротил) всеки. А Комитетът за стратегически иценки на САЩ заяви, че “убийството на нацията” в Америка може да бъде осигурено чрез взривяването на нейна територия “само” на 100 ракети с мощност 1 мегатон всяка.

После във Вашингтон се появи концепцията за т. нар. “необратими загуби на противника”. Необратимите загуби американските стратези определяха като “унищожаване на такава част от населението и икономически важните обекти, което да доведе до това, че държавата на противника да не може да функционира”. Такъв ефект можел да бъде достигнат вече с доста по-малко сили от 400 ракети с мощност по 1 мегатон, необходими за “гарантираното унищожение” на СССР.

След разпадането на СССР в Пентагона се роди поредната концепция – “неприемливи загуби”. Тези загуби, които са по-малко от необратимите, могат гарантирано “да откажат противника от каквито и да било враждебни действия”. Именно този възглед на Вашингтон за достатъчността на неговия стратегически потенциал е в момента основа на ядреното “сдържане на Москва”. Вярно, все още никой не може да обясни свястно, какво именно трябва да се разбира под този загадъчен термин. Нали диапазонът, в който загубите се оценяват като “неприемливи”, е твърде широк. Както се казва – всеки има свое мнение по въпроса. “Неприемливи” може да са и последиците от масиран ядрен удар, и загубите от взрива дори само на един ядрен заряд върху територията на противника.

Както и да е, но по времето на Макнамара, в епохата на “студената война”, населението на САЩ и цялата им инфраструктура бяха много повече подготвени за възможен ядрен удар от страна на Русия, отколкото днес. Всички експерти са единодушни, че сега прагът на “неприемливите загуби” за САЩ е много по-нисък, отколкото преди 20-30 години. Което не е странно: колкото е по-сложна държавната и финансово-икономическата инфраструктура на страната, толкова по-лесно е да се нанесе смъртоносен удар по нейния фин организъм.
Така, че при изстрелване на нашите тежки ракети Р-36М2 “Воевода” (да не говорим за “Сармат”) за “гарантираното унищожение” на САЩ, по формулата на Макнамара, са достатъчни около 10-15 ракети. А за нанасяне на “неприемливи загуби” е достатъчна и една-единствена!
За да се докаже това, е достатъчна съвсем груба и приблизителна сметка. Тя обяснява и защо американците нарекоха нашия “Воевода” – “Сатана”!

 Алгоритъмът на тоталната американска гибел е следният

Днес в САЩ около 30 процента от цялото население живее в 3 гигантски мегаполиса: Североизточния (т. нар. “Бос – Ваш”, от Бостън до Вашингтон, с население около 50 милиона жители); Езерния, около Великите езера (“Чи – Питс”, от Чикаго до Питсбърг, около 35 милиона души); и Калифорнийския (“Сан – Сан”, Сан-Франциско до Сан-Диего, 20 милиона население). Като площ тези мегаполиси са сравнително неголеми – общо тя е около 400 хиляди квадратни километра, но в нея се произвежда повече от половината от американския брутен вътрешен продукт!

За унищожаването на тези региони с цялата им инфраструктура са достатъчни 10-12 стратегически ракети тип “Воевода”. А сега ние разполагаме с около 50 такива ракети, които не могат да бъдат прехванати нито от днешните, нито от утрешните американски системи за противоракетна отбрана!

И така – хайде да смятаме заедно! В съответствие с американските данни при взрив на ядрен боен блок с мощност 1 мегатон, в радиус до 10 километра частта на поразеното население (убити и ранени веднага, без да се смятат бавно умиращите от радиация, жажда, епидемии, липса на медицинска помощ и т. н.) е 50%, без да смятаме също така пожарите, затрупванията и разрушенията на гражданската инфраструктура. Така, площта на поражение само на един боен блок от “Воевода” (“Сатана”) в съответствие с формулата може да приемем 314 кв. км. Значи, една ракета с 10 бойни блока, може да покрие 3140 кв. км, а с 10 ракети – 31 400 кв. км. И това е зоната само на плътното, тотално поражение; тоест, тук не влизат пораженията по периферията на тази зона.

Ако по аналогичен начин пресметнем площта, върху която веднага след взрива така или иначе ще бъдат поразени не по-малко от 25% от населението, общата поразен площ се увеличава до 56 000 кв. км. Това са почти 15% от цялата територия на мегаполисите. Като се отчете, че целите за бойните блокове на нашите междуконтинентални балистични ракети са най-важните инфраструктурни обекти: центровете на държавното, административно и финансово-икономическо управление, промишлените зони, обектите за жизнено подсигуряване на населението и т. н., може да се предположи, че тази инфраструктура ще бъде унищожена изцяло. Казано по-ясно: Вашингтон, Ню Йорк, Чикаго, Филаделфия, Лос Анжелес и Сан-Франциско ще се превърнат в облаци радиоактивен прах…

Но, освен взривната вълна и светлинното излъчване, които са главната причина за мигновените разрушения и бързата гибел на хората, ядреният взрив ила и други поразяващи фактори – мощен електромагнитен импулс, който извежда от строя цялата електроника; освен това, проникваща радиация и радиоактивно заразяване на местността. Като отчетем всичко това, то в продължение на, примерно, месец след ядрения удар на ракетите “Воевода” и “Сармат” е висока вероятността за тотална гибел на населението по цялата територия на американските мегаполиси.

Цялата останала територия на САЩ също ще понесе страховити загуби. Мрежата на централизираното държавно управление просто ще изчезне. Системата за продоволствено снабдяване на градовете, където живеят 82% от американците, ще рухне. Всеки ще оцелява, както може – което неизбежно ще завърши с всеобщ хаос и тотална война на “всеки против всички”. Като отчитаме, че в населението на САЩ сега се намират над 270 милиона единици огнестрелно оръжие, това може да доведе до жертви, дори може би по-големи, отколкото непосредствено след ядрения удар.

По този начин, за “убийството на нацията” и “гарантираното унищожение” на САЩ, дори в съответствие със страшните критерии на Макнамара, са напълно достатъчни 10-12 ракети тип “Воевода”. Нали всяка от тях е способна да стовари в Америка или един “тежък” термоядрен заряд с мощност 20 мегатона – или 10 “леки” маневриращи бойни глави с мощност не по-малко от 750 килотона всяка.
Струва ли си да уточняваме, че, за да бъде нанесена на сегашната изнежена и затлъстяла Америка “неприемлива загуба”, е повече от достатъчна една-единствена такава ракета. Какво да говорим за още по-смъртоносния “Сармат”.

Боже милосърдни, не дай нам, грешниците, да доведем нещата до реализация на тези страшни сценарии!

Изводи: 

Москва си възвърна безспорното лидерство в областта на стратегическите ядрени въоръжения. Отсега всеки опит на САЩ, НАТО или всяка друга държава, или група държави да получат качествено военно превъзходство над Кремъл е обречен на неизбежен провал.

Военната победа над Русия, както и някога над СССР, стана абсолютна невъзможна!

В постигането на този резултат е очевидна и безспорна личната заслуга на президента Путин. Именно той, като държавен глава и Върховен главнокомандващ, носи пълната отговорност за отбраната на нашата страна. Именно той в това си качесдтво, ръководеше сложната и многостранна работа по възраждането на руския военно-промишлен комплекс, на цялата военна инфраструктура на Русия и бойната мощ на нейните Въоръжени сили.

Наличието на най-добрите в света сили за стратегическо ядрено сдържане, в съчетание с мобилни и професионални сили с общо предназначение, доказали своята ефективност в хода на сирийската война, позволява на Русия в най-близко бъдеще да утвърди себе си в конструктивната роля на евразийска свръхдържава, в ролята на главна геополитическа противотежест на имперския хегемонизъм на САЩ и на либерално-демократичния сатанизъм на Евросодома.

Всичко това, взето заедно, може още в обозримото бъдеще да превърне нашата Русия в общопризнат лидер на световната съпротива срещу анти-християнската глобализация, в главен защитник на духовно-религиозните, нравствени и исторически ценности на всички народи на Земята против глобалната агресия на атеистичния Запад.

Помози нам, Господи! Амин.

Константин Душенов,
директор на агенция «Русь Православная» .
Превод и редакция: Любомир Чолаков 

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !