Как дронът-самоубиец на “Калашников” ще промени лицето на войната

Как дронът-самоубиец на "Калашников" ще промени лицето на войната
“Малкият терорист” (както е известен в Русия) може да се превърне в “рояк” безпилотни летателни апарати, способни да “смачкат” високотехнологичните (и много скъпи) системи за противовъздушна отбрана.

В средата на февруари, на оръжейното изложениe IDEX 2019, концернът “Калашников” представи най-новия си продукт – дронът-камикадзе “Куб”.

“Куб” е самовзривяващ се дрон с 3 кг тротил на борда. По същество това е технологично усъвършенствана версия на самоделните дронове-камикадзе, използвани от бойците на “Ислямска държава” в Сирия и Близкия изток срещу американските сили и техните съюзници, както и срещу Русия.

Нововъведенията на “Калашников” могат да се използват като средства за унищожение, които летят в небето над зоната на бойните действия, докато не им бъде наредено да ударят.

Оръжия на бъдещето

“Този ​​евтин и прост безпилотен летящ апарат (БЛА) има производствена цена от около 100 долара и включва бордова бомба. Той тихо бръмчи във въздуха и после се спуска, взривявайки вражески танк на стойност няколко милиона долара. Плюс това е почти невъзможно да се открие, защото лети на височина от 100-200 м”, каза руски военен източник пред Russia Beyond.

Според източника “Куб” е част от нарастващата тенденция в разработването на оръжия на бъдещето, която значително ще улесни войната. Когато се използват такива устройства в зони на конфликт, няма нужда да се разгръщат артилерия, танкове, системи, хеликоптери и бомбардировачи.

“Основните товари на борда на дрона са радиостанция, камера и бомба. Камерата осигурява поглед над цялата зона на действие, а дронът може да бъде разгърнат навсякъде – от сирийската пустиня до градовете. Следващата стъпка в разработването на това оръжие ще бъде създаването на цял “рояк” от такива безпилотни летателни апарати”, отбеляза нашият източник.

Всички водещи световни военни сили, включително САЩ, Русия, Франция и Китай, търсят евтина, но ефективна въздушна армада. Китайците вече демонстрираха “рояк” безпилотни летателни апарати с координиран полет и поведение. Въпреки това тази “армия” тепърва ще се включва в действителни военни действия.


Александър Мелников/Sputnik

Атака на експлодиращи безпилотни летателни апарати

Дори и бойците все по-често използват безпилотни летателни апарати, макар и без сложни техники. Последният път, когато група безпилотни летателни апарати освети небето, беше през 2018 г. по време на нападение на бойци на “Ислямска държава” срещу руската военновъздушна база “Хмеймим” в Сирия.

Терористите пуснаха няколко самоделни безпилотни апарата, заредени с експлозиви, също собствено производство. Намерението им беше да се унищожи група самолети на земята, но тези планове бяха осуетени от системата за противовъздушна отбрана “Панцир-С1”, разположена около въздушната база.

Всички безпилотни апарати бяха унищожени, но нападението разкри неочаквана слабост на високотехнологичните комплекси за ПВО, използвани от Русия и всички големи сили. Такива системи са предназначени да противодействат на високотехнологично оръжие: самолети за милиони, бомбардировачи и ракети. Инженерите обаче не са предвидили “радиоуправляемите картонени кутии”, пренасящи самоделни бомби.

Всички скъпоструващи боеприпаси на “Панцир-С1” бяха използвани за свалянето на евтините дронове; в хипотетична битка срещу по-напреднал противник такова отклонение ще отвори небето за изтребители и бомбардировачи с мощни бомби.

“Самовзривяващите се безпилотни самолети радикално променят правилата на войната. Днес армиите по света започват да приспособяват тези оръжия към своите цели и да разработват спешни “евтини” средства за борба с тях”, добави военният източник за Russia Beyond. / bg.rbth.com

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !




Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.