Истинският мъж се кълне веднъж!

Истинският мъж се кълне веднъж!
Аз, гражданин на Народна република България, като встъпвам в редовете на Въоръжените сили, тържествено се заклевам да бъда честен, храбър, дисциплиниран и бдителен воин, да пазя строго военната и държавната тайна, безпрекословно да изпълнявам законите, военните устави и заповедите на своите командири и началници.

Заклевам се добросъвестно да изучавам военното дело, с всички сили и средства да пазя военното и народното имущество и до последния си дъх да бъда предан на своя народ, на своята социалистическа родина и на народното правителство.

Готов съм винаги по заповед на народното правителство за защитя своята родина – Народна република България – и като воин от Въоръжените сили се заклевам да защищавам родината си мъжествено, умело, с достойнство и чест, без да щадя кръвта си и дори живота си за постигане на пълна победа над враговете.

Ако наруша тази моя тържествена клетва, нека ме постигне суровото наказание на закона на Народната република и всеобщата омраза и презрение на трудещите се.

ЗАКЛЕХ СЕ!

Аз съм се заклел пред българският народ да го пазя от кръвният му враг НАТО и никога няма да отстъпя от клетвата си, защото не съм европедалска курва.

Има само един вид армия – наборната народна армия, в която служат всички синове на народа.  Всичко останало са наемници – гурбедчии, които са войници на заплата и не вършат нищо друго, освен да участват в авантюрите на САЩ, естествено с нашите пари. Не мога да уважавам такива хора. Те се жертват не за родината си, а за пари.
Много малко са наемните армии в света, а покрай нас на Балканите няма нито една такава. Дори в малка Македония, всички млади мъже отбиват войнския си дълг към родината. Това е поредния срам, който трябва да изпитам при т.н. демокрация. Пфффффффф!
Автор: Г.К.


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.