Истинска машина на времето: животът в най-източната военна база на Русия през очите на един граничар

Истинска машина на времето: животът в най-източната военна база на Русия през очите на един граничар
„Писва ти от бялото, снегът е навсякъде и изпълва целия хоризонт. Постоянно се чувстваш гладен. Трябва да топиш десетки тонове сняг. Няма телевизия, няма вестници, няма телефони“.

Един бивш граничар на най-източната военна база на Русия разказа пред Russia Beyond как се живее на остров Диомед – единственото място в света, където може да се види вчерашният ден – в буквалния смисъл на думата.

Два скалисти острова в центъра на Беринговия пролив между Чукотка и Аляска, моржове, полярни мечки и крабове, мъгла и екстремен студ… Ако я нямаше граничната служба, тук нямаше да има абсолютно нищо – поне на пръв поглед.

Това сякаш е краят на света, а на края на света няма молове с мултиплекси, нито дори малко кино или кафене. Островитяните спокойно могат да се превъплътят в Марти МакФлай от „Обратно в бъдещето“, защото само тук може да се „видят“ вчера и утре, а пътуването от единия до другия ден отнема само 10 минути по вода.

 Големият Диомед, известен още като остров Ратманов, принадлежи на Русия, а Малкият Диомед или Крузенщерн – на САЩ. Делят ги 3,8 км и 23-часова часова разлика. Международната линия, която определя датата и руско-американската демаркационна линия минават между двата острова. Затова сред местните островите Диомед са известни като остров Утре и остров Вчера.
„Това е истинска машина на времето. Можем да видим какво се случва вчера в реално време“, казва пред Russia Beyond 40-годишният Рамил Гумеров. Той прекарва две години в армията (от 1995 до 1997 г.), като над половината от службата му минава в частта на острова, където днес, освен военна база, има само полярна станция и граничен пункт.

24 часа разлика и шаманско проклятие

Всъщност пътуването до другата част на острова в другата държава или до вчера по време на отпуск било „чиста фантазия“. „За нас отпуската си оставаше просто мечта“, спомня си Гумеров. Само местните обитатели – ескимосите, могат да пътуват свободно между островите.

Те населяват тези места, когато първият европеец – руският изследовател Семьон Дежнев, пристига на островите. Това се случва през XVII в., а след това, в продължение на близо век и половина, двата острова на 35 км от Чукотка и Аляска са част от Русия.

Държавната граница ги разделя през 1867 г., когато Русия продава Аляска на САЩ. По онова време коренното население се оказва в доста необикновена ситуация – времето е едно и също, но датите на двата острова са различни.

В сравнение с остров Ратманов, Крузенщерн винаги е в миналото. Ескимосите получават право да пътуват без виза, за да могат да посещават роднините си, макар че от дълги години на руския остров няма цивилни.

В началото на XX в. ескимосите мигрират на Малкия Диомед (в малко населено място на острова все още живеят около 135-има ескимоси), а останалите са преместени на континента. Правителството поема под закрилата си най-източната точка на СССР – остров с дължина 9 км. През 1941 г. тук пристигат първата група граничари.

„Точно във Владивосток много бързо бе построена дървена сграда с шест стаи, както и склад и баня. Всичко това бе натоварено на части на параход, заедно с дрехи, храна и оръжия, достатъчни за три години, и бе откарано на острова“, споделя Гумеров.

Казват, че, след като ескимосите си тръгват, местен шаман идва на острова и го проклина. Говори се, че оттогава хората на острова умират по различни причини. Гумеров обаче отбелязва справедливо: “ Хората умират навсякъде и островът не е изключение. Не знам чия е вината – злополука, природните сили или шаманско проклятие“.

„Омагьосан ден“ отвъд полярния кръг

Животът на острова е суров – девет месеца зима с минусови температури и силни ветрове. В продължение на 300 дни от годината островът е обгърнат от гъсти мъгли, така че хеликоптерите не навестяват това място особено често – идват веднъж на два до четири месеца, за да доставят храна и поща. Обикновено дизеловото гориво се кара на танкер. Гумеров идва на служба тук от южната част на Република Башкортостан.

„Писва ти от бялото и снега, които са навсякъде и винаги, чак до хоризонта. Времето ми тук бе белязано от износени дрехи и обувки и мизерни порциони – постоянно се чувствах леко гладен. Дори за да си приготвиш храна или да се измиеш, трябваше да топиш десетки тонове лед. Няма телевизия, няма вестници, няма телефон. Постоянни задачи, служебни задължения, баня веднъж седмично. Не беше забранен и тормозът. Всеки ден бе един и същ – като в „Омагьосан ден“, спомня си Гумеров живота на острова.

Сега, според него, много неща са се променили за добро. Във военното поделение служат само войници на договор, които разполагат с бутилирана вода, телевизор, телефон и „други блага на цивилизацията“. „Не се оплаквам, просто казвам как беше.

По случайност не съм съжалил нито веднъж, че се озовах там. Имах късмет. Къде другаде щях да видя кучешки впрягове, елени, хиляди птици и високи скали, жерави, които летят към Евразия през пролетта и обратно към Америка през есента, косатки, които ловят моржове, китове, полярни лисици и полярни мечки?

И всичко това в дивата природа, наистина. Морски плавателни съдове, северното сияние през зимата и белите нощи през лятото. Ходих и до Камчатка. Видях Русия, докато пътувах с влак от Уфа до Хабаровск. Беше специално място, където се пресичат много неща. Там станах различен човек“. / bg.rbth.com

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !


Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *