Защо страните от Азия купуват руския щурмови вертолет Ми-35

Защо страните от Азия купуват руския щурмови вертолет Ми-35


Машината е взела всичко от предшественика си Ми-24 и получила множество нови екстри
Вертолетът Ми-35, наречен от пилотите „летящ танк” остава една от най-търсените бойни машини на световния пазар. Неговата модернизирана версия, представена на последната изложба в Казахстан, предизвика неподправен интерес не само сред страните от ОНД, но и от страни от Азия и Близкия Изток.
В репортаж за телеканал „Звезда” летецът-изпитател Дмитрий Дрозденко разказал, че машината притежава уникално брониране и огромна мощ н въоръжението.

Дрозденко напомнил, че Ми-35 е създаден на основата на Ми-24 и е съществено модернизиран след използването му в Афганистан.

Чиновниците от авиационния сектор на Рособоронэкспорта на последната изложба HeliRussia признали, че макар да се стараят да „пробутат” Ми-28 и Ка-52, на всички пазари най търсена машина си остава Ми-35. Това особено засята азиатските пазари, където продължават да експлоатират неговия предшественик Ми-24. Впрочем Ми-35 вече е на въоръжение в чужди страни в Южна и Югоизточна Азия и Латинска Америка.

Ми-35 е вертолет за огнева поддръжка, обаче може да превозва стрелково подразделение, тъй като е тялото му е по-широко от конкурента „Апач” – освен че може да нанесе удар, той е в състояние да извърши евакуация.

На последната международна изложба в Казахстан KADEX-2016 холдингът „Вертолеты России” представил модификация на Ми-35, снабден с високоточно оръжие.

Новата модификация Ми-35М се отличава с усъвършенствана конструкция. Монтирани са му по-мощни двигатели, стъклопластови лопати на носещия винт, втулка на носещия винт с еластомерни шарнири, Х-опашен винт.

Ми-35
Ми-35

Източник:blitz.bg

Уникален въртолет който от години си остава най добрият сред добрите !


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !




Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.