Защо руснаците създадоха мини-танк, който така и не влезе в употреба?

Защо руснаците създадоха мини-танк, който така и не влезе в употреба?
В началото на 1960-те години в Съветския съюз е създаден един от най-малките танкове в света с първите реактивни ракети.

В началото на 1960-те години в Съветския съюз е създаден един от най-малките танкове в света с първите реактивни ракети.

Танкът, носещ кодовото название “Обект 775” се появява на бял свят през 1964 г. – период, в който световните армии се опитват да създадат първите тежки бронирани машини с ракетно оръжие.

Така, като експеримент, Руската мечка интегрира два зенитно ракетни комплекса “Рубин” и “Астра” в един танк. След което се ражда и “Обект 775”.

Външен вид

Новият модел се отличава от “класическите” танкове по това, че двамата членове на екипажа са разположени в изолирана кабина в купола на машината. При въртенето на купола, екипажът се върти заедно с нея.

Тази нова схема на разположение “сплесква” профила на новия танк. Инженерите успяват да смалят височината му до 170 см (с около 1 м по-малко от останалите танкове в онези времена). Целта е да се поживи устойчивостта му на бойното поле.

Ниският силует на машината обаче сериозно понижава и видимостта на екипажа, тъй като всяка преграда се превръща в сериозна пречка за високия метър и половина танк.

Ракети за “мъника”

Основният плюс на машината е нейното въоръжение. “Обект 775” разполага с купол от лята стомана, на който има 125-мм нарезна пускова ракетна установка, способна да работи както с управляеми, така и с неуправляеми ракети.

“На управляемите ракети били монтирани бойни глави с кумулативен заряд, които се насочвали към целта с помощта на инфрачервен лъч. Тези ракети можели да поразяват цели на 4 км от танка и да пробиват стоманена броня с дебелина 250 мм”, разказва Виктор Литовкин, военен анализатор от агенция ТАСС.

По думите му танкът разполага с автоматична система за зареждане, а изстрелът или по-точно пускът на ракетите се осъществявал от пулта за управление на командира.

“Неуправляемите ракети пък били с осколочно-фугасни снаряди, които, при попадение в целта, се разлитали на десетки метри наоколо и били ефективно оръжие срещу живата сила на експерта”, отбелязва експертът.

Подобен снаряд можел да порази врага на разстояние до 9 км, което е съизмеримо с възможностите на съвременните танкове.

“Обект 775” можел да пренася до 24 управляеми и 48 неуправляеми ракети, а сумарният му боен комплект наброявал 72 снаряда.

Това на пръв поглед напреднало и страшно оръжие обаче има сериозни недостатъци.

Минуси

Основната слабост, която е и причината за отказа от по-нататъшното производство на “Обект 775”, се крие в неговия инфрачервен лъч.

“Всяка преграда, дори димна завеса, напълно заслепявала управляемите ракети на танка. Фактически неговата особеност, която трябвало да бъде основният му плюс, станала най-големият му минус”, отбелязва Литовкин.

В същото време ракетните системи струват повече от типичните танкови боеприпаси, което сериозно увеличава цената на машината. А лошата видимост от по-ниския купол окончателно елиминира всички възможни плюсове от интегрирането на ракетните системи в танка.

Затова командването на руските въоръжени сили се отказва от разработката на проекта и серийното му производство. В момента в света има само един танк “Обект 775”, който се намира в музей в Подмосковието. / bg.rbth.com

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !