Да твориш зад решетките: 3 страхотни иновации, направени в затворите на Сталин

Да твориш зад решетките: 3 страхотни иновации, направени в затворите на Сталин
В Съветския съюз през 1930-те и 1940-те години много учени са арестувани по време на чистките на Сталин.

За да не хаби потенциалът им, властите събират изследователите на специални места, известни като шарашки, много от които по-късно стават известни научни институции. Russia Beyond (RB) ще ви покаже основните изобретения, направени зад решетките в СССР по време на управлението на Сталин.

Нещото

Когато през август 1945 г. посланикът на САЩ Уилям Аверел Хариман получава подарък от делегацията на Организацията на младите пионери в СССР, той го слага на стената в кабинета си у дома. Предметът представлява издълбана дървена плоча на Държавния печат на САЩ. Детският подарък, връчен по повод сътрудничеството на съюзниците от Втората световна война (ВСВ), виси в резиденцията на посланика в продължение на 7 години, галейки погледа на Хариман и тримата му наследници.

Едва през 1952 г. става ясно, че плакетът съдържа Нещото – едно от първите скрити устройства за подслушване. То се основава на революционни принципи за онова време: няма електрозахранване или активни електронни компоненти. Устройството се активира, само когато получи радио сигнали с определена честота. Изключително трудно е да се засече и е намерено по случайност.

Нещото, което кара американците да се поболеят от яд, тъй като САЩ не разполага с тази технология в шпионския си инструментариум, е разработено от прочутия съветски изобретател Лев Термен или Леон Теремин, както го знаят в САЩ. Той е най-известен с изобретяването на един от първите електронни музикални инструменти: теремин или терменвокс.

Теремин живее в САЩ през 1930-те години на миналия век, популяризирайки своя терменвокс и работейки върху алармени системи против кражби. През 1938 г. е призован обратно в СССР, където е арестуван на следващата година. Получава абсурдни обвинения за подготвянето на убийството на Сергей Киров. Високопоставеният съветски служител е убит през 1934 г., когато Теремин е в САЩ. Прокуратурата твърди, че конспираторите са поставили радио-контролирана бомба в обсерватория в Ленинград (сега Санкт Петербург). Теремин трябвало да взриви бомбата от САЩ, когато Киров посети обсерваторията. Всъщност Киров е прострелян и убит в кабинета си от съпруга на една от служителките му.

След ареста той работи в шарашка, където разработва шпионски устройства, едно от които е известно като Нещото. Работата му е възнаградена с награда „Сталин“ през 1947 г., когато е и освободен от затвора.

Пикиращият бомбардировач „Прилеп“

Теремин изкарва присъдата си в известното конструкторско бюро ТсКБ-29. То е под егидата на министерството на вътрешните работи и повечето от служителите там са затворници. Сред тях са и пионерният дизайнер на въздухоплавателни средства Андрей Туполев. Всъщност самата шарашка е кръстена на него – „Туполевка“, тъй като основната ѝ задача е да разработва нови военни самолети.

Туполев е хвърлен в затвора през 1937 г. по обвинения в саботаж и шпионаж. По-късно разказва на приятел, че не е бит, но е бил лишаван от сън. Така той „признава“, че повече от десетилетие е бил френски шпионин. През 1940 г. е осъден на 15 години в затворнически лагер, но е освободен още през лятото на следващата година, когато започва Великата отечествена война.

През годините в затвора той разработва бомбардировача „Туполев Ту-2“ („Прилеп“ в по-късната класификация на НАТО), който става „един от най-важните бомбардировачи на Втората световна война и се оказва цялостно отличен проект“. Казват, че фактът, че е проектиран в затвора прави „успехът му особено забележителен“. Той е един от основните съветски пикиращи бомбардировачи през ВСВ.

Бомбардировачът се произвежда в продължение на 10 години до 1952 година. Създадени са около 2500 самолета Ту-2. Самолетът има „катастрофална кариера“ след ВСВ. Участва в Корейската война. Ту-2с е широко използван от страните, които по-късно ще подпишат Варшавския договор. Туполев е отличен с награда „Сталин“ за бомбардировача (1943 г.). Скоро след товаполучава още три награди „Сталин“ за други негови разработки.

Лекарството Антипелагрин

Не само специалистите по шпионаж и дизайнерите на самолети са заключени в специални затвори по време на чистките. Там има място и за други професионалисти. Известният съветски вирусолог Лев Зилбер прекарва в шарашка четири години. Арестуван е въз основа на донос от негов колега. Зилбер е обвинен, че планирал да отрови московската водоснабдителна система и е осъден на 10 години в затворнически лагери.

Първо работи като дървосекач, а по-късно става доктор в лагера. Докато работи в болницата в затвора, се сблъсква с пелаграта – сериозно заболяване, причинено от дефицит на витамин В3, характеризиращо се с дерматит и деменция. Ако не се лекува, то обикновено води до смърт на пациентите.

Тъй като лагерът е в северен район, ученият започва да използва лишеи от северни елени, от които произведа дрожди, които на свой ред се превръщат в източник на витамини, спомня си по-късно той. Това се превръща в основата на лекарството Антипелагрин. Зилбер успява да го тества върху пациент, но заслугите за лекарството не са на негово име, а на името на министерството на вътрешните работи.

Вирусологът е преместен в една от затворените лаборатории, където работи по теорията си за вирусната природа на рака.

Две години след освобождаването си през 1946 г. той, също като Теремин и Туполев, получава награда „Сталин“ за книгата, която пише за енцефалита. / bg.rbth.com

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !


Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *