ВИДЕО: Този кораб може да разтовари батальон на морската пехота и да вдигне скорост от 100 км/ч

ВИДЕО: Този кораб може да разтовари батальон на морската пехота и да вдигне скорост от 100 км/ч
Показаха съветския десантен кораб “Евгений Кочешков” по проект 12322 “Зубър” в цялата му красота.

ТВ каналът “Звезда” засне десантния кораб на въздушна възглавница “Евгений Кочешков”.

Въпреки че принадлежи към малките плавателни съдове, той е най-големият в света в своя клас. И наистина е изключителен в много отношения, пише “Российская газета”.

Трудно е да се повярва, че оръдията му произвеждат по сто изстрела в секунда, създавайки непрекъсната огнева завеса от вражески въздушни цели.

С водоизместимост 555 т, корабът вдига скорост от 100 км/час. Това му позволява бързо да доставя десантно-щурмовия батальон до различни точки.

Трюмът на “Евгений Кочешков” може да побере десет бронетранспортьора или три танка, а в състава на Балтийския флот вече има два кораба от този тип.

Проектът за развитие на малкия десантен кораб под код “Зубър” започва през 1978 г. в Централното конструкторско бюро (ЦКБ) “Алмаз”.

Първият става част от Военноморски флот на Русия (ВМФ) през 1988 година. Въоръжен е с две системи A-22 “Огонь”, две 30-мм автоматични установки АК-630 и 8 комплекта преносими зенитно-ракетни комплекси “Игла”.

В началото на 1990-те години в съветския флот има 8 малки десантни корабa на въздушна възглавница (МДКВВ), а след разпадането на СССР пет от тях остават за Русия, а три – за Украйна.

През 2017 г. бяха обявени плановете да се “съживи” производството на кораби от типа “Зубър”. От заводите “Море” и “Алмаз” заявиха, че ще могат да започнат изграждането им не по-рано от 2019-2021 година. / bg.rbth.com

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военен портал на България!


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.