Векът на наносателитите започна

Векът на наносателитите започна
Размазана картина на двамата руски космонавти, работещи извън Международната космическа станция (МКС), бе излъчвана от НАСА на 17 август в продължение на шест часа

Командирът Фьодор Юрчихин и инженерът Сергей Раязански направиха първата си космическа обиколка от почти шест месеца, за да разположат ръчно пет наносателита от външната страна на станцията.

Един от сателитите беше направен с помощта на технологията за 3D печатане от студенти от Политехническия университет в Томск, за да отпразнуват своята 120-годишнина, като по този начин ще се тества как частите, изработени с 3D принтер понасят космическата среда.

Сателитът ще бъде в орбита за около 18 месеца, предавайки на Земята гласови съобщения на 11 различни езика. Всеки радиолюбител може да получи сигнал от спътника на честота 437.025 MHz.

Вторият спътник отбелязва 160-годишнината от рождението на пионера на науката и авиацията Константин Циолковски.

Третият е наносателит (терминът се отнася за изкуствен сателит с нетна маса между 1 и 10 кг). В бъдеще руската космическа корпорация планира да използва създадената платформа, за производството на серия наносати.

Обикновените сателити са скъпи за изграждане и изстрелване, но тези наносати променят индустрията.

Глобалният пазар на малки сателити вече надвишава $2 милиарда, заяви генералният директор на Руски космически системи Андрей Тяулин. И ще нарасне още четири пъти през първата половина на следващото десетилетие.

“Днес започнахме важен експеримент”, каза Тяулин в изявление. “Успехът означава, че Русия има нова професионална платформа, която през следващите години ще ни позволи да намалим финансовите разходи, както и времето, необходимо за разработването на нови космически технологии и провеждането на научни изследвания”. / bg.rbth.com


Loading...

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !




Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.