Атомната „Акула“: железният хищник на Северния флот

Атомната "Акула": железният хищник на Северния флот
Кореспондент посети най-голямата подводница в света, видя секретния боздуган, а сега споделя какво трябва да направиш, за да станеш истински подводничар.

В края на юни атомният подводен крайцер „Дмитрий Донски“ напуска град Северодвинск, главния пункт на базиране на Северния флот. Той излиза в Бяло море, за да изпълнява поставените задачи, една от които е взаимодействие със силите на Русия за борба с подводници.

Според плановете атомният подводен крайцер

Крайцерът е уникален. Подводниците от тази серия (проект 941, по класификацията на НАТО Typhoon) се определят като най-големите подводници в света. Дължината им от 124 м може да се сравни с големината на две футболни игрища. Височината на военно-морския „хищник“ е като на 9-етажна сграда. Всичките шест подводници „Акула“ са вписани в Книгата на рекордите на Гинес заради фантастичните си размери.

Тези толкова внушителни габарити на кораба са продиктувани от необходимостта на него да бъдат разположени балистични ракети с нестандартен размер, които обикновените подводници не могат да качат на борда си. Към днешна дата в състава на флота са останали три „Акули“ от общо шест построени: ТК-17 „Архангелск“, ТК-20 „Северстал“ и ТК-208 „Дмитрий Донски“, който благодарение на модернизацията, направена през 1996-2002 г., е най-съвременната модификация на „Акула“.

Модернизацията по същество е преоборудване на атомната подводница в експериментална за изпитания на най-новата балистична ракета „Булава“ („Боздуган“), която е разработена за стратегическите ракетоносци от проекта 955 („Борей“) заради липсата на установки за изпитания на ракетите, без да се използват двигателите.

Въпреки че изпитанията на балистичната ракета „Булава“ вече са приключили, „Дмитрий Донски“ продължава службата си в 18-а дивизия на подводниците на Северния флот, чиято Беломорска военно-морска база е град Северодвинск. Екипажът на крайцера постоянно излиза в морето за различни изпитания.

Подводницата е базирана в Беломорската военноморска база в гр. Северодвинск.

Ракетоносецът е оборудван с две изплаващи спасителни камери, разположени по бордовете в района на ограждения на подвижните устройства и са изчислени за спасяването на целия личен състав. Лекият корпус е защитен от звукоизолиращо противолокационно каучуково покритие, чието общо тегло достига 800 тона. Заради това покритие подводницата прилича на гигантска гумена играчка.

Тялото на подводницата е направено от лек материал, който я пази от радари.

От рубката се спускаме по трапа във вътрешността на подводницата и се оказваме в главния ѝ команден пункт. Именно оттук се управляват практически всички системи на кораба: руля, ракетите и радиотехническото оръжие. По същество това е мозъкът на кораба. Тук се провежда и ритуалът по посвещаване на подводничарите.

Церемонията е за всеки, който за първи път се потапя под вода, независимо от длъжността и званието. Когато морякът е под водата, той трябва да изпие плафон с морска вода. След това да целуне клатещ се голям чук (на „Акула“ това е боздуган –  напомняне за едноименните ракети, чиито изпитания се правят на борда на тази подводница). Най-важното при тази процедура е да избегнеш удар по зъбите. Който премине успешно този обряд, получава удостоверение за подводничар и, в зависимост от настроението на екипажа, подарък под формата на риба вобла, а понякога и паметен печат на меко място.

Главното командно място.

Подводниците от проекта 941 са уникални не толкова заради размера и мощта си, колкото заради комфортните условия за пребиваване, носене на служба, хранене и почивка на личния състав. Поради тази причина проектът е наречен плаващият „Хилтън“.

Във вътрешността на подводницата има зона за релаксация, която включва баня, басейн, солариум, тренажорна зала и стая за почивка със зимна градина.

Тренажорите отляво са разработени от водещата проектантска група на атомни подводници ЦКБ „Рубин“, а отдясно са подарените от патрониращи организации.

В подводницата има зона за фитнес.

Размерите на басейна са 4×2 метра и дълбочина 2 метра. Той се пълни с прясна и извънбордна вода с възможност за затопляне.

Басейнът е с дълбочина 2 м.

Подводничарите често ходят на сауна, но по-често в базата. В морето режимът на служба винаги е напрегнат и няма време.

Преди няколко години в „Акула“ е имало дори жив кът – в подводницата са живеели папагали и канарчета, но птиците не могли да издържат честите потапяния и сега на борда е останала само зимната градина.

Сауната е точно до басейна.

На крайцера „Дмитрий Донски“ има две каюткомпании. Първата е за младшия състав, а втората – за офицерския, в която има и експозиция, посветена на Куликовската битка. Именно там е боздуганът, който се използва за ритуала по посвещаването на подводничарите.

Зоната за релакс.

Обстановката в каюткомпанията за младшия състав е доста по-скромна.
Всичките мебели, в каюткомпаниите и в другите помещения, са закрепени с вериги към пода за защита при клатене.

Помещението за персонала.

Позволиха ни да видим салона на командира. В него има три помещения: зала за преговори, каюта на командира и каюта на старшия на борда.

Дневните за обикновените войници са далеч по-скромни.

Не успяхме да видима другите помещения на „Акула“. Въпреки солидната възраст на тази гигантска подводница, много неща в нея са засекретени и предназначени само за очите на военните. От кея обаче човек може да се любува на подводния крайцер колкото си иска.

Според плановете на командването на военно-морския флот на Русия крайцерът ще бъде в строя до 2022 година. Напълно е възможно след това той отново да бъде модернизиран и да продължи службата си.

Приемна  на командира.

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !


Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *