Най-добрите руски бойни самолети от съвременната епоха

Най-добрите руски бойни самолети от съвременната епоха
Модерните войни се водят не само на бойните полета с танкове и артилерийски системи, но и в небето с “хищници”, които откриват адски огън с бомби и ракети по главите на терористите.

Руските самолети вече са си спечелили уважение в множество армии и военни операции по целия свят. Днес производителите на оръжие в страната въвеждат в “играта” нови птици, които се очаква да променят плановете на бойците във военните зони.

МиГ-35 или Fulcrum-F

Тазгодишната премиера бе на съвсем новия изтребител поколение 4++ от корпорация “МиГ” – МиГ-35.

Това е многоцелеви изтребител, който се планира да замени всички МиГ-29 не само в Русия, но и по света.

Птицата получи модифициран двигател, който позволява изпълнението на маневри с висока трудност в небето със скорост до 2700 км/час.

Тактическите характеристики позволяват на самолета да извършва акробатични маневри от световна класа. И като водещ тестови пилот на корпорация “МиГ” Михаил Беляев каза за Russia Beyond (RB), че компанията планира да оборудва и руските въздушни акробати с този модел.

Освен това характеристиките на реактивния двигател го правят невидим за радарните системи и позволяват на самолета да използва всички съвременни руски ракети – “въздух-повърхност”, както и “въздух-въздух”.

Според Беляев МиГ-35 минава през окончателни тестове в руската армия и след няколко години ще се присъедини към редиците на въздушните сили на страната.

Су-34, руската “Птицечовка”

Новият изтребител-бомбардировач се присъедини към ВВС през 2014 г. и вече е натрупал опит в битки с терористите от “Ислямска държава” (ИД) в Сирия.

Първата и основна цел е да се бомбардират добре защитените и дори скрити подземни вражески сили с точни или самонасочващи се бомби. Птицата с плосък клюн (заради който го наричат “Птицечовка”) носи до осем тона от тези смъртоносни оръжия, както и крилати ракети.

“Птицечовката” е тежък бомбардировач, който лети на разстояния до 7 хил. км до своите цели. Тези комбинирани характеристики го правят добър заместник на бомбардировача Су-24 от съветската епоха и дори за “големия му брат” Ту-22M3.

“Су-34 е крачка напред в конструкцията на бомбардировачите. Той получи лекия фюзелаж на изтребителя Су-27, което прави маневреността на бомбардировача сравнима с тази на изтребителите. И все пак той не може да достигне свръх скоростта на изтребителите, но 2 хил. км/час е достатъчно добре така или иначе”, каза за RB Дмитрий Литовкин, военен анализатор на вестник “Известия”.

Друг плюс на Су-34 е, че както в големите самолети, в пилотската кабина има достатъчно място за членовете на екипажа да стоят изправени или да си легнат, за да си починат. Има достатъчно място за това между седалките на пилотите.

Ту-160М2, “Белият лебед”

Това е “преходен” свръхзвуков стратегически бомбардировач, който се предполага, че ще заеме мястото на съветските самолети Ту-160, които са на служба в руските военновъздушни сили в продължение на десетилетие.

Ту-160М2, наречен още “Белият лебед” заради дългите си елегантни крила и фюзелаж, е част от ядрената триада – мощна сила, която се използва само в критични военни ситуации.

Едно от най-интересните качества на самолета е неговата възможност да удари вражески цели далеч от обхвата на ракетните системи за противовъздушна отбрана.

Също така е в състояние да носи и ядрени и конвенционални бомби, както и крилати ракети. Сред тях са ракетите Х-101 и Х-555, които са били тествани в Сирия по време на двугодишната руска военна кампания срещу терористите от ИД.

Ту-160М2 може да бъде оборудван с всякакви ядрени и конвенционални бомби: бронебойни, бетонобойни, касетъчни, морски мини и т.н. Общото тегло на тези боеприпаси може да достигне 40 тона. / rbth.com

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.